ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1308.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1308.)  

 Журналистика е да съобщаваш на света нещата, които другите не желаят да бъдат огласявани. Всичко останало е PR. – Джордж Оруел (1903-1950)
 Всеки, чийто баща или близък се е сражавал срещу нацистката чума, би трябвало да разбира наглостта на днешния световен Изнудвач и защо трябва да е привързан към България, за разлика от продажния политически лъже-елит. – Аноним (1947)

  19 uli 2006

ПРАЗНИК НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ*

 Годишнина от рождението на Димитър Списаревски**

Като четиримоторен американски бомбардировач
бръмбарът рогач
със своята дързост и хулиганство
наруши Българското въздушно пространство
на една черквица саката,
килнала се в селце насред планината***.
И богомолци разни, и разни баби,
така притеснени с техните слаби
познания върху бръмбарите въобще 
и върху бойната авиация в частност,
се юрнаха презглава да бягат
и се скупчиха на вратата,
където един си изкълчи ръката,
друг си изгуби в навалицата ума и главата,
на трети и четвърти им се подкосиха краката
и от цялата дандания не стана ясно,
че това летящо е съвсем безопасно.

Обаче бръмбарът-рогач пикира,
блесна с острие като ислямска секира
в полумрака на християнския храм
и се заби точно там,
сред венците изсъхнали, изветрели,
в избелелите прашни черни дантели,
без някой да го гони
над изгърбените от старост черковни икони,
и с ръмжене диво и бясно
право в корема на Спасителя се хряссссна.

Объркан, учуден се отдръпна, подхвръкна
и се пльосна насред свещите запалени
в чест на Незнамкой си светия –
един от ония,
които вършат чудеса
и за тази работа са силно похвалени
в дебелите книги свещени
от отчета и мъдреци вдъхновени.

И му припари от живия огън тогава,
от тази под задника му жива жарава
и подобно Божия стрела
бръмбарът-рогач полетя
над площадчето, над селцето, където
два автобуса с подпийнали екскурзианти
не успяваха да се разминат и тъкмо
шофьорите им учтиво се псуваха,
без някак все пак да се разбере
какво са им майките виновни
за тези техни клетви световни.

Бръмбарът, както си летеше – уморен,
а и понеже бе вече в черквата веднъж,
блъсна се в мустаците на онзи дебел мъж,
който – свалил шапка,
се бе покатерил върху капака
на бъчвата с дъждовна светена вода
и зовеше през електрическа фуния:

"Насаааам, народе! Насам!
Тази вечер за ветераните от войната
ще са ни мезетата и вината.
Разполагаме с танцьорки харни,

певачки, смешници 

за храбрите наши оцелели войници.
Насааааам, народе! Насам!
Тук е гювечът голям".

И пред скупчените зяпачи
еуфоричният мъж дръпна патетична реч
и тъй дълго говореше и говореше, и говореше,

и говореше, и говореше,
че бръмбарът отлетя надалеч.

И понеже слънцето юлско бавничко вече
зад планинския хребет залязваше
в сгъстяващия се невежествен мрак –
докато тълпата шумеше и се прозяваше,
озадачена, от крак на крак,
високо зад облака там, в Небесата,
като кървава яростна капка в тревата
над цялата суета и над всички
заблестя бръмбарът подобно звездичка.

И тогава настана онзи върховен миг,
когато над смълчаните човешки редици
вместо "урра" се понесе протяжният вик
на умиращите от раните си войници…

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 16 uni 2023

Илюстрации:
- Бомбардирането на Дрезден – културната столица на Германия.
- Баща ми Кирил (1922-1983) картечар от Втората световна война.

 –––

* От ръкописа "Порто Фино" (1999), стр. 50-52.

** Димитър Светозаров Списаревски – роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич, е летец-изтребител от стар възрожденски род от Котел, поручик, кавалер на орден "За храброст". След таран в американска "летяща крепост", изпратена да бомбардира почти беззащитната 300-хилядна София, самолетът му се взривява в землището на  Долни Пасарел. На 20 декември 1943 г. от 8 хил. метра височина над 150 (сто и петдесет) американски бомбардировачи "Либърейтър"  се насочват за поредна бомбардировка на София. Машините от 376-а тежка бомбардировъчна групировка на 15-а Въздушна армия на Съединените американски щати са съпровождани от 50 (петдесет) двумоторни двукорпусни изтребителя на 82-рата им изтребителна група. Българската противовъздушна отбрана вдига едва 36 наши самолети срещу 200 американски. Противникът е посрещнат от изтребителите Bf-109, излетели от летище Божурище и изтребители Девоатин, излетели от летище Враждебна. Българският орляк 3/6 от летище Божурище по списък разполага със 17 (седемнайсет) изтребители тип Bf-109G-2. Задачата е нашите да завържат бой с американските изтребители. Орлякът от Враждебна – 2/6, има по списъчен състав 24 (двайсет и четири) изтребителя Девоатин D-520. Задачата му е да атакува бомбардировачите на янките, и така да ги принуди да хвърлят бомбите извън София. Летците отлично разбират, че трябва да печелят време, за да може мирното население на онази София да влезе в скривалищата. Тактическата цел е постигната – вражеската формация на янките е разстроена. В този бой артилерията на противовъздушната охрана изстрелва 805 снаряда. Загиват поручик Димитър Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев, роден на 28 юни 1919 г. в Стара Загора. Нашите бойни пилоти свалят десет машини на янките: три бомбардировача и седем изтребителя. 

Вж. https://btvnovinite.bg/predavania/nerazkazvanata-istorija-za-poslednite-migove-dimitar-spisarevski.html 

*** Когато писа текста, авторът имаше пред очи мизерната черквица на село Бойково в Родопите заедно с миниатюрния площад под нея, където рейсовете от Пловдив с няколко маневри обръщаха отново в посока Пловдив, след като разтовареха екскурзиантите. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1307.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1307.)

 Талантът откъсна Рафаело* от земното и пренесе съзнанието му в по-висши сфери на духа, където простосмъртен едва ли може да проникне; той съзря самата Красота върху трон... и тя му отвори очите, както Бог стори това същото със своите пророци. – Аноним (1947)

  27 maj 2000

СМЪРТТА НА ЕДНА МУХА** 

Тя си летеше щастлива, безгрижна

и леко й беше на душицата книжна

сама да живее с нектар или мърша,

тъй че да нямат никога свършване,

да жужи, да досажда,

закачливо да бръмка

у дома покрай масата

или нейде навънка

сред дърветата цъфнали,

над горски поляни,

край мочурища здрачни,

от живота пияна,

пияна от зряло грозде,

от запръжки и сосове,

над вирнати носове на разни босове

или пикираща над ушенцето

на сакатия или на детенцето,

което скача подир майка си като конче,

стиснало в ръчичка зеленото клонче

от люляковия храст,

зад който едни бездомни влюбени

се прегръщат и се целуват като изгубени,

и поради огромното си вълнение

не усещат как бързо разваля се времето

и значи, изведнъж по тревите и по листата

плисва дъжд, извива се вятър...

 

Тогава – решила да ги подсети,

мухата започва да им каца по носовете.

И мъжът, разбира се, крайно изнервен,

обхванат от гняв, насекомото перва,

решително се навежда над земята

и с пета размазва мухата, която

нищо лошо – нали! – не бе му сторила.

 И момичето вижда това... 

Ококорено,

озадачено,

естествено хълца и плаче,

не казва защо страда обаче.

И онзи ръб, онзи тъп, онзи убиец гаден

полека ръката си върху рамото й полага

и пита невинно с отвратителния си глас:

– Нещо неприятно ли ти сторих аз?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 15 uni 2023

Илюстрации:
- Любовта отваря неподозирани хоризонти.
- Женската интуиция е непонятна за мъжете.

–––

* Вж. https://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1515-rafaelo-da-se-rodish-i-otletish-na-6-ti-april.html

** От ръкописа "Порто Фино" (1999), стр. 48, продълж. на сб. "Кардиф", бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1306.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1306.)

 21 ноември ми е особено скъп, че ме връща към преживяно през далечната 1991 г., началото на авантюра, продължила почти десет години, което ни стана празник. Дали само когато изгубиш любимо същество, тогава разбираш какъв щастливец си бил?! – Аноним (1947)

  1 uli 1992

ГЕРБЕРЪТ 

Царица е розата, но излъчва печал
и богатства, които не съм и мечтал.

Карамфилът е скучен любовник проклет.
Нарцисът носи душа на поет.
От ветрец полюшван, макът в полето
навява ми спомени детски в сърцето.
Синчецът следи маргаритката бяла
както мъжко око – мома закопняла.
Минзухарът е свеж удивителен знак.
Кокичето... знаем го колко и как
първо напролет пробива снега
и храбростта му не е шега.
А пък лалетата, като мометата –
шумни девици с напъпили цици.

Гергините, като балерините,
целите – разкошно предчувствие.

с техните пусти колосани фусти.

И ето че твоят гербер червен
избухва пред моя взор удивен!
И виждам това зачервено петле
как над боклуците изпъва вратле –
над вонящите люспи,
над огризките гнили
от банани, от тикви,
от зелки и сливи,
над цялата дива смрад на Пазара,
покрай сергиите и тротоара.

Продавачката веща любезно ти казва:

– Да увия ли, значи,
три цвята в хартия 
за две десетачки?

– О-о, достатъчен ми е и един!.

– А какъв си харесахте, жълт или син...?
Един без луксозна хартия от тез
ще ви струва ни левче по-скъпо от шест.
Шест лева... И ще отнесете един
на своя очакващ Ви мил господин.

Какво са шест лева! Ох, нищо не са,
но когато ги нямаш, тъй много са те!
И срамежливо, с въздишка в гласа
питаш за цветето в кофата смет.

– Ах, онова там ли! – продавачката сива
боцва те леко с усмивчица крива:
– Вземете го, моля. 

За Вас е... Безплатно!

...И ето, ти идваш с цвете в ръката.
Ти влизаш сияеща в моята стая.
И аз, като виждам това, вече зная,
че дошла си и вече оставаш у мен
с това цвете в ръка до сетния ми ден.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Пловдив, edited on 14 uni 2023

Илюстрации:
- Моята потомствена баронеса.
- Онова цвете стана нашия знак.

–––
* Нищо тук не е измислено, както впрочем и в повечето ми текстове. Марин Кадиев (1939) – университетски преподавател, както сме в кафене насред Пловдив, ей така се изрази: "Завиждам ти". Защо! – чудя се. – В момента съм до ушите в неприятности! А Марин: "Само трябва да си седнеш на задника и да опишеш този твой живот. Куп готови сюжети имаш". Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1305.)

   ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1305.) 

  Пловдив е люлка на културата от траките до ден днешен, но и гнездо на абсолютна посредственост, що се отнася до парвенютата и т.нар. демокрация. – Аноним (1947)

 5 jan. 1980

ЕЛЕГИЯ ЗА ЕДНА ОГЪРЛИЦА*  

С коси на кок ще дойде Зимата
като любовница, завърнала се отдалече.
При теб ще седне,
в стаичката, до прозореца,
и ще се гледат двете със лозата
като съперници.
Ще те погледне със очи гримирани
и леко разногледи,
о Георгиос.

В едно мъгливо сиво утро,
подгизнало от лепкава печал,
ще седне в скута ти и ще кръстоса
пътеката си с твоите желания.
И ще ухае
на дюли и стафиди този свят.
О Георгиос!

Съдбата пише бавно с черни ситни знаци.
Вземи се в своите ръце,
на дланите си восъчни върни крилата,
накарай ги да галят тази мъка,
нека ваят
една огърлица върху дървото
с тъничко длето,
една огърлица от всичките горчивини,
от всички болки на света,
за твоя род голям – огърлица от болка,
за твоята любима
Тракия,
сине!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 13 uni 2023

Илюстрации:

- Изглед от паметника Альоша в Пловдив.**

- Сестра ми, най-хубавото момиче в рода.***

–––

* Сб. "Кардиф", тираж 300 екз., самиздат 1997 г., стр. 76-77: "Елегия за една огърлица".

** За паметника на Съветския воин в Пловдив нашите отродници кървави сълзи проливат, още газ пикаят.

*** Много си я обичах, израсна, кажи-речи, в ръцете ми. За абитуриентския й бал рокля, обущенца, накити, от студентската си стипендия осигурих. Докато самичка не се провали от глупост и надменност. "Батко, ти за мен беше кумир, защо се ожени за тази проста селянка от Добруджа!" – бяха думите й, когато всичките ми роднини бяха срещу притесненото момиче Ася, което стана майка на дъщерите ми Вера и Надя. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1304.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1304.) 

  Изглежда невероятно, но лично смятам, че не само животните, птиците, рибите, но и растенията имат рецептори за добро и зло. А вероятно имат памет кой ги обича и кой им причинява болка. И в това отношение са по-близко до Истината от човека, понеже няма как да бъдат манипулирани. – Аноним (1947)

 24 dec. 2018

КОЛЕДНИЧЕ*

Коледничето цяла година проспа,
а тези дни, що му стана – цъфти,
като млада капризна жена,
първом на себе си да угоди.

Ех, как чудесно! И какъв разкош
да имаш до себе си нещо тъй диво,
от сън да те буди в зимната нощ,
когато животът ти сякаш заспива!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 12 uni 2023

___

* НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ!

Като им говоря мило, цветята ми се държат като обичано момиче. За рождения ми ден 7 август преди години китайската ми роза на южната веранда бе разтворила 15 (петнайсет) разкошни алени кичести цвята. По същия начин коледничето в саксия върху холовия бюфет се отзовава на отношението ми към присъствието му, като се окичи цялото в най-красивите цветчета, които съм виждал до онзи момент през зимата. За спомен направих му снимки. Изобщо отношенията ми с птиците и цветята са малко особени. Китайската роза, подозирах, че толкова беше влюбена, че се бе разклонила нашироко в хола ми и понеже ми пречеше да изляза на верандата, взех, че я окастрих жестоко. И тя ми се разсърди, не ами направо се разгневи и внезапно изсъхна, въпреки че от двайсет години беше свикнала с мен. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1303.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1303.) 

  Миналото живее с нас, докато има кой честно да ни го разкаже. И мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в религията, етноса или обществения строй, а у човека. Тежко му и горко на отродника, за временни ползи зарязал рода си! – Аноним (1947)

 12 uni 1992

ЩАСТЛИВИЯТ ЧОВЕК*

Имам дом, любима и деца.

Имам работа, роднини и приятели.

Имам грижи, за какво да се страхувам.

Имам за кого да не заспивам.

Имам за какво да се пожертвам.

Имам си пътечка през света,

където жив под небесата ходя.

И питам се, какво ми трябва още? 

И тогава черното човече идва.

Черното човече ми се смее,

дяволито ми намига и върти

почернялото си сухо пръстче:

 "Имаш дом – ми казва черното човече, –

ала това всъщност не е твоят дом.

Имаш си любима, ала всъщност

тя любима е на някой друг.

Имаш и деца, ала не знаеш утре,

че децата вече няма да са твои.

Имаш всичко, ала нямаш нищо!

Освен следи от босите ти ходила,

едва забележими, временни, суетни

насред пейзажа на света, от тебе който

съвсем, съвсем не се интересува".

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 12 uni 2023

Илюстрации:

- Животът ни е една непресъхваща тревога.

- България е обречена, както никога досега.

___

* Сб. "Кардиф", тираж 300 екз., самиздат 1997 г., стр. 74: "Щастливият човек". Бел.м., tisss.