ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1305.)

   ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1305.) 

  Пловдив е люлка на културата от траките до ден днешен, но и гнездо на абсолютна посредственост, що се отнася до парвенютата и т.нар. демокрация. – Аноним (1947)

 5 jan. 1980

ЕЛЕГИЯ ЗА ЕДНА ОГЪРЛИЦА*  

С коси на кок ще дойде Зимата
като любовница, завърнала се отдалече.
При теб ще седне,
в стаичката, до прозореца,
и ще се гледат двете със лозата
като съперници.
Ще те погледне със очи гримирани
и леко разногледи,
о Георгиос.

В едно мъгливо сиво утро,
подгизнало от лепкава печал,
ще седне в скута ти и ще кръстоса
пътеката си с твоите желания.
И ще ухае
на дюли и стафиди този свят.
О Георгиос!

Съдбата пише бавно с черни ситни знаци.
Вземи се в своите ръце,
на дланите си восъчни върни крилата,
накарай ги да галят тази мъка,
нека ваят
една огърлица върху дървото
с тъничко длето,
една огърлица от всичките горчивини,
от всички болки на света,
за твоя род голям – огърлица от болка,
за твоята любима
Тракия,
сине!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 13 uni 2023

Илюстрации:

- Изглед от паметника Альоша в Пловдив.**

- Сестра ми, най-хубавото момиче в рода.***

–––

* Сб. "Кардиф", тираж 300 екз., самиздат 1997 г., стр. 76-77: "Елегия за една огърлица".

** За паметника на Съветския воин в Пловдив нашите отродници кървави сълзи проливат, още газ пикаят.

*** Много си я обичах, израсна, кажи-речи, в ръцете ми. За абитуриентския й бал рокля, обущенца, накити, от студентската си стипендия осигурих. Докато самичка не се провали от глупост и надменност. "Батко, ти за мен беше кумир, защо се ожени за тази проста селянка от Добруджа!" – бяха думите й, когато всичките ми роднини бяха срещу притесненото момиче Ася, което стана майка на дъщерите ми Вера и Надя. Бел.м., tisss.