ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1303.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1303.) 

  Миналото живее с нас, докато има кой честно да ни го разкаже. И мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в религията, етноса или обществения строй, а у човека. Тежко му и горко на отродника, за временни ползи зарязал рода си! – Аноним (1947)

 12 uni 1992

ЩАСТЛИВИЯТ ЧОВЕК*

Имам дом, любима и деца.

Имам работа, роднини и приятели.

Имам грижи, за какво да се страхувам.

Имам за кого да не заспивам.

Имам за какво да се пожертвам.

Имам си пътечка през света,

където жив под небесата ходя.

И питам се, какво ми трябва още? 

И тогава черното човече идва.

Черното човече ми се смее,

дяволито ми намига и върти

почернялото си сухо пръстче:

 "Имаш дом – ми казва черното човече, –

ала това всъщност не е твоят дом.

Имаш си любима, ала всъщност

тя любима е на някой друг.

Имаш и деца, ала не знаеш утре,

че децата вече няма да са твои.

Имаш всичко, ала нямаш нищо!

Освен следи от босите ти ходила,

едва забележими, временни, суетни

насред пейзажа на света, от тебе който

съвсем, съвсем не се интересува".

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 12 uni 2023

Илюстрации:

- Животът ни е една непресъхваща тревога.

- България е обречена, както никога досега.

___

* Сб. "Кардиф", тираж 300 екз., самиздат 1997 г., стр. 74: "Щастливият човек". Бел.м., tisss.