ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1304.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1304.) 

  Изглежда невероятно, но лично смятам, че не само животните, птиците, рибите, но и растенията имат рецептори за добро и зло. А вероятно имат памет кой ги обича и кой им причинява болка. И в това отношение са по-близко до Истината от човека, понеже няма как да бъдат манипулирани. – Аноним (1947)

 24 dec. 2018

КОЛЕДНИЧЕ*

Коледничето цяла година проспа,
а тези дни, що му стана – цъфти,
като млада капризна жена,
първом на себе си да угоди.

Ех, как чудесно! И какъв разкош
да имаш до себе си нещо тъй диво,
от сън да те буди в зимната нощ,
когато животът ти сякаш заспива!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 12 uni 2023

___

* НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ!

Като им говоря мило, цветята ми се държат като обичано момиче. За рождения ми ден 7 август преди години китайската ми роза на южната веранда бе разтворила 15 (петнайсет) разкошни алени кичести цвята. По същия начин коледничето в саксия върху холовия бюфет се отзовава на отношението ми към присъствието му, като се окичи цялото в най-красивите цветчета, които съм виждал до онзи момент през зимата. За спомен направих му снимки. Изобщо отношенията ми с птиците и цветята са малко особени. Китайската роза, подозирах, че толкова беше влюбена, че се бе разклонила нашироко в хола ми и понеже ми пречеше да изляза на верандата, взех, че я окастрих жестоко. И тя ми се разсърди, не ами направо се разгневи и внезапно изсъхна, въпреки че от двайсет години беше свикнала с мен. Бел.м., tisss.