ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1307.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1307.)

 Талантът откъсна Рафаело* от земното и пренесе съзнанието му в по-висши сфери на духа, където простосмъртен едва ли може да проникне; той съзря самата Красота върху трон... и тя му отвори очите, както Бог стори това същото със своите пророци. – Аноним (1947)

  27 maj 2000

СМЪРТТА НА ЕДНА МУХА** 

Тя си летеше щастлива, безгрижна

и леко й беше на душицата книжна

сама да живее с нектар или мърша,

тъй че да нямат никога свършване,

да жужи, да досажда,

закачливо да бръмка

у дома покрай масата

или нейде навънка

сред дърветата цъфнали,

над горски поляни,

край мочурища здрачни,

от живота пияна,

пияна от зряло грозде,

от запръжки и сосове,

над вирнати носове на разни босове

или пикираща над ушенцето

на сакатия или на детенцето,

което скача подир майка си като конче,

стиснало в ръчичка зеленото клонче

от люляковия храст,

зад който едни бездомни влюбени

се прегръщат и се целуват като изгубени,

и поради огромното си вълнение

не усещат как бързо разваля се времето

и значи, изведнъж по тревите и по листата

плисва дъжд, извива се вятър...

 

Тогава – решила да ги подсети,

мухата започва да им каца по носовете.

И мъжът, разбира се, крайно изнервен,

обхванат от гняв, насекомото перва,

решително се навежда над земята

и с пета размазва мухата, която

нищо лошо – нали! – не бе му сторила.

 И момичето вижда това... 

Ококорено,

озадачено,

естествено хълца и плаче,

не казва защо страда обаче.

И онзи ръб, онзи тъп, онзи убиец гаден

полека ръката си върху рамото й полага

и пита невинно с отвратителния си глас:

– Нещо неприятно ли ти сторих аз?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 15 uni 2023

Илюстрации:
- Любовта отваря неподозирани хоризонти.
- Женската интуиция е непонятна за мъжете.

–––

* Вж. https://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1515-rafaelo-da-se-rodish-i-otletish-na-6-ti-april.html

** От ръкописа "Порто Фино" (1999), стр. 48, продълж. на сб. "Кардиф", бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1306.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1306.)

 21 ноември ми е особено скъп, че ме връща към преживяно през далечната 1991 г., началото на авантюра, продължила почти десет години, което ни стана празник. Дали само когато изгубиш любимо същество, тогава разбираш какъв щастливец си бил?! – Аноним (1947)

  1 uli 1992

ГЕРБЕРЪТ 

Царица е розата, но излъчва печал
и богатства, които не съм и мечтал.

Карамфилът е скучен любовник проклет.
Нарцисът носи душа на поет.
От ветрец полюшван, макът в полето
навява ми спомени детски в сърцето.
Синчецът следи маргаритката бяла
както мъжко око – мома закопняла.
Минзухарът е свеж удивителен знак.
Кокичето... знаем го колко и как
първо напролет пробива снега
и храбростта му не е шега.
А пък лалетата, като мометата –
шумни девици с напъпили цици.

Гергините, като балерините,
целите – разкошно предчувствие.

с техните пусти колосани фусти.

И ето че твоят гербер червен
избухва пред моя взор удивен!
И виждам това зачервено петле
как над боклуците изпъва вратле –
над вонящите люспи,
над огризките гнили
от банани, от тикви,
от зелки и сливи,
над цялата дива смрад на Пазара,
покрай сергиите и тротоара.

Продавачката веща любезно ти казва:

– Да увия ли, значи,
три цвята в хартия 
за две десетачки?

– О-о, достатъчен ми е и един!.

– А какъв си харесахте, жълт или син...?
Един без луксозна хартия от тез
ще ви струва ни левче по-скъпо от шест.
Шест лева... И ще отнесете един
на своя очакващ Ви мил господин.

Какво са шест лева! Ох, нищо не са,
но когато ги нямаш, тъй много са те!
И срамежливо, с въздишка в гласа
питаш за цветето в кофата смет.

– Ах, онова там ли! – продавачката сива
боцва те леко с усмивчица крива:
– Вземете го, моля. 

За Вас е... Безплатно!

...И ето, ти идваш с цвете в ръката.
Ти влизаш сияеща в моята стая.
И аз, като виждам това, вече зная,
че дошла си и вече оставаш у мен
с това цвете в ръка до сетния ми ден.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Пловдив, edited on 14 uni 2023

Илюстрации:
- Моята потомствена баронеса.
- Онова цвете стана нашия знак.

–––
* Нищо тук не е измислено, както впрочем и в повечето ми текстове. Марин Кадиев (1939) – университетски преподавател, както сме в кафене насред Пловдив, ей така се изрази: "Завиждам ти". Защо! – чудя се. – В момента съм до ушите в неприятности! А Марин: "Само трябва да си седнеш на задника и да опишеш този твой живот. Куп готови сюжети имаш". Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1305.)

   ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1305.) 

  Пловдив е люлка на културата от траките до ден днешен, но и гнездо на абсолютна посредственост, що се отнася до парвенютата и т.нар. демокрация. – Аноним (1947)

 5 jan. 1980

ЕЛЕГИЯ ЗА ЕДНА ОГЪРЛИЦА*  

С коси на кок ще дойде Зимата
като любовница, завърнала се отдалече.
При теб ще седне,
в стаичката, до прозореца,
и ще се гледат двете със лозата
като съперници.
Ще те погледне със очи гримирани
и леко разногледи,
о Георгиос.

В едно мъгливо сиво утро,
подгизнало от лепкава печал,
ще седне в скута ти и ще кръстоса
пътеката си с твоите желания.
И ще ухае
на дюли и стафиди този свят.
О Георгиос!

Съдбата пише бавно с черни ситни знаци.
Вземи се в своите ръце,
на дланите си восъчни върни крилата,
накарай ги да галят тази мъка,
нека ваят
една огърлица върху дървото
с тъничко длето,
една огърлица от всичките горчивини,
от всички болки на света,
за твоя род голям – огърлица от болка,
за твоята любима
Тракия,
сине!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 13 uni 2023

Илюстрации:

- Изглед от паметника Альоша в Пловдив.**

- Сестра ми, най-хубавото момиче в рода.***

–––

* Сб. "Кардиф", тираж 300 екз., самиздат 1997 г., стр. 76-77: "Елегия за една огърлица".

** За паметника на Съветския воин в Пловдив нашите отродници кървави сълзи проливат, още газ пикаят.

*** Много си я обичах, израсна, кажи-речи, в ръцете ми. За абитуриентския й бал рокля, обущенца, накити, от студентската си стипендия осигурих. Докато самичка не се провали от глупост и надменност. "Батко, ти за мен беше кумир, защо се ожени за тази проста селянка от Добруджа!" – бяха думите й, когато всичките ми роднини бяха срещу притесненото момиче Ася, което стана майка на дъщерите ми Вера и Надя. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1304.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1304.) 

  Изглежда невероятно, но лично смятам, че не само животните, птиците, рибите, но и растенията имат рецептори за добро и зло. А вероятно имат памет кой ги обича и кой им причинява болка. И в това отношение са по-близко до Истината от човека, понеже няма как да бъдат манипулирани. – Аноним (1947)

 24 dec. 2018

КОЛЕДНИЧЕ*

Коледничето цяла година проспа,
а тези дни, що му стана – цъфти,
като млада капризна жена,
първом на себе си да угоди.

Ех, как чудесно! И какъв разкош
да имаш до себе си нещо тъй диво,
от сън да те буди в зимната нощ,
когато животът ти сякаш заспива!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 12 uni 2023

___

* НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ!

Като им говоря мило, цветята ми се държат като обичано момиче. За рождения ми ден 7 август преди години китайската ми роза на южната веранда бе разтворила 15 (петнайсет) разкошни алени кичести цвята. По същия начин коледничето в саксия върху холовия бюфет се отзовава на отношението ми към присъствието му, като се окичи цялото в най-красивите цветчета, които съм виждал до онзи момент през зимата. За спомен направих му снимки. Изобщо отношенията ми с птиците и цветята са малко особени. Китайската роза, подозирах, че толкова беше влюбена, че се бе разклонила нашироко в хола ми и понеже ми пречеше да изляза на верандата, взех, че я окастрих жестоко. И тя ми се разсърди, не ами направо се разгневи и внезапно изсъхна, въпреки че от двайсет години беше свикнала с мен. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1303.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1303.) 

  Миналото живее с нас, докато има кой честно да ни го разкаже. И мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в религията, етноса или обществения строй, а у човека. Тежко му и горко на отродника, за временни ползи зарязал рода си! – Аноним (1947)

 12 uni 1992

ЩАСТЛИВИЯТ ЧОВЕК*

Имам дом, любима и деца.

Имам работа, роднини и приятели.

Имам грижи, за какво да се страхувам.

Имам за кого да не заспивам.

Имам за какво да се пожертвам.

Имам си пътечка през света,

където жив под небесата ходя.

И питам се, какво ми трябва още? 

И тогава черното човече идва.

Черното човече ми се смее,

дяволито ми намига и върти

почернялото си сухо пръстче:

 "Имаш дом – ми казва черното човече, –

ала това всъщност не е твоят дом.

Имаш си любима, ала всъщност

тя любима е на някой друг.

Имаш и деца, ала не знаеш утре,

че децата вече няма да са твои.

Имаш всичко, ала нямаш нищо!

Освен следи от босите ти ходила,

едва забележими, временни, суетни

насред пейзажа на света, от тебе който

съвсем, съвсем не се интересува".

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 12 uni 2023

Илюстрации:

- Животът ни е една непресъхваща тревога.

- България е обречена, както никога досега.

___

* Сб. "Кардиф", тираж 300 екз., самиздат 1997 г., стр. 74: "Щастливият човек". Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1302.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1302.) 

  Миналото живее с нас, докато има кой честно да ни го разкаже. И мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в религията, етноса или обществения строй, а у човека. Тежко му и горко на отродника! – Аноним (1947)

 12 jan. 1994

ДА ВДИГНЕМ СМЕТТА

Да запретнем ръкави, да вдигнем сметта,
да отсеем от пясъка на Историята
зрънцата злато.
Умно да се поучим,
да се посмеем от сърце. Да строшим
дръжката на метлата о гърба на
палачите на България,
слугите им да накажем
с мълчаливо презрение.
До блясък да излъскаме слънцето,
от мрачни облаци простора да изметем.

О, колко работа се отваря!
Но денят е хубав, утрото е чудесно
и сърцата пърхат
с крила на щастливи орли.

...А после, приседнали привечер
до сянката на мама, до снега,
паднал от кротката й
хилядолетна усмивка,
да си спомним,
човечество,
лудориите от далечното детство
и да поплачем от нежност,
че денят,
ах! –
нашият ден
си отива
и кълнове утрешни напират
върху нашите
задъхващи се от старост гърди.*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 12 uni 2023

Илюстрации:

- Авторът преди петдесет години.

- Избраници на нацията, които...

___

* Сб. "Кардиф", тираж 300 екз., самиздат 1997 г., стр. 37-38: "Нашият ден". Бел.м., tisss.