ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1046.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1046.)

  Какво се случи с нашето мило отечество трийсет и три години, след като на власт се оказаха шепа отродници? Нека всеки сам си направи равносметката точно днес, в деня на Съединението. Бездуховност, която отрича всичко родно! – Аноним (1947)

Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, 

Джени вир-водица стана в акцъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж –
бърза мокра до колене в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой в цъфналата ръж
и целуне този някой някого веднъж ,
 то нима ще знае всякой де, кога, веднъж
някого целувал някой в цъфналата ръж!*

  22 oct. 1999 

МОМИЧЕТО ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ

По Робърт Бърнс

Пратили я наша Джени хляб от супера да вземе, 

а пък проснали се неми локви езерно лъщят,

събота е, сутрин рано, люшка се пране голямо, 

сякаш кораб е разпънал своите платна за път. 

Във варела сред боклука двама просяци се сбиха 

за остатък от мастика и комат мухлясал хляб, 

ругатни, псувни се чуха, даже мярна се мотика 

и внезапно появи се полицейски смел отряд. 

Хем опасно, хем мъгливо над кварталното ни кино, 

зад завесите кирливи и в кресла с оръфан плюш – 

от балкончетата сиви екшън гледаме на живо  

как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на руж. 

Покрай джипката с буркана, мигащ в синичко, застана 

командирът полицейски – строен, горд и звездочел, 

той към двамата хайлази нещо некрасиво каза, 

плю в калта и зъл нагази, спусна се като орел. 

Старата вдовица Кера с кокали и лук замери 

джипката, с ченгета пълна, избоботи с мъжки глас: 

– Капитане, капитане, леле-мале, що ще стане, 

ако гьостерица хвана и сама ви погна аз!

Господ гледаше отгоре, облаците с крак разпори: 

тресна гръм и над квартала на талази рукна дъжд – 

завоня екарисажно, ала туй хич не е важно; 

важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.

И тогава става смешна врявата там нечовешка

пред момичето, което търси своя принц сред нас,

ала ние май сме слепи – и печални, и нелепи

пред момичето, в което влюбих се внезапно аз.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 06 sep. 2022

–––

* Робърт Бърнс (1759-1796). Вж.https://magnifisonz.com/2018/09/29/%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BD%D1%81-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B2/

  Преводът е редактиран. На днешния ден през 1983 г. в софийската клиника "Пирогов" издъхна баща ми дърводелецът, след като обгоря в колата си на паркинга зад т.нар. "милиционерски блок" в пловдивския жилищен комплекс Тракия, извикан там по рекламация, като консултант към мебелен магазин. И това се случва, като последствие, според мен, от статията ми "Примери с обратен знак" от май 1981 г. в местния младежки вестник "Комсомолска искра", заради която критична статия бях "преустроен" от журналист в учител по български език и литература с резолюция от най-високо място: "На този човек в средствата за масова информация повече достъп да не му давате". Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1045.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1045.)

  Вгледай се и се вслушай в природата около нас, да се научиш как и ти да живееш в хармония с растения, птици, животни, риби и да ти е драго, че си жив на тази планета, залутана в мразовития Космос на суетата и глупостта. – Аноним (1947)  

  9 maj 2013 

УЦЕЛЕН*

А трънчето в скореца май се влюби,
но той, уви! – съвсем е пощурял,
нали е май, преследва пеперуди,
че не е лек и мъжкият ни хал.

Една, че втора песничка измисля
за всяка женска, както си е ред,
обезумял от страст, им се натиска,
демек – преследва ги като поет.

И Старата гора е ужасена
от думи непристойни за любов –
нима единствен в цялата вселена
за любовта ни отреден е Бог?

Тъгува трънчето и лей сълзички
по този невъздържан перушан:
покри се с бледорозови звездички,
по-точно казано, на цъфнал дрян.

Хлапак един от дряна си отряза
чатал за прашка с бобени зърна
и с изстрела си точен зле наказа
скореца, та накрая, ей го на! –

лежи уцелен весело в сърцето
под вейките на цъфналия храст
и ще лежи навярно там, додето
пиянството му мине, мисля аз.

Надникне ли мъжът в моминска пазва,
към безразсъдства втурва се готов,
но всяка дързост тежко се наказва,
когато става дума за любов.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 05 sep. 2022

–––

* Текст, посветен на Соня Пехльова по случай рождения й ден. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1044.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1044.)

  Когато някъде под носа ти захлопнат вратата, на други поне три места ти се отварят куп нови възможности. Смяташ, че точно ти трябва да си вътре?! Но такъв е животът: непредвидим, и затова изкусителен и толкова силно любим. – Аноним (1947)  

  17 uni 2011 

ЗАГУБИ НЕПОПРАВИМИ

Както пеперуда синя
ти на рамото ми кацна
и това е много мило,
но и малко е опасно,

че възможно е тогава
най-случайно да се влюбя,
а в зелената морава
пърхат много пеперуди –

всяка каца да отпие
от сърцето ни нектара,
но това е поправимо
само в приказките стари.

Като в приказките стари
ти си малкото момиче,
дето с кукли си играе
и цветята най обича.

А цветята са красиви
ден до пладне и ужасно
после стават малко сиви,
после някак става ясно

колко преходно е всичко,
как сме всички заменими,
ала никой не обича
загуби непредвидими.

Чакала си да ти кацна,
хайде, леко отмини ме –
да се влюбиш е опасно
в загуби непоправими.

Ти си хубава такава

и за всеки тук е ясно,

че животът продължава,
и това е най-прекрасно!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 04 sep. 2022**

–––

* На една мила хубавелка, но и на благородната дама, с която бъбрихме на всички световни езици за философия, книги, автори: тя – на нейния роден руски, немски, английски, френски, испански, аз – на моя роден български, докато другите се веселяха, и на следния ден дойде да ми каже, че отлита за Париж.

** Луис Алън Рийд (1942-2013) е американски музикант, певец, автор на песни и поет. Той беше китарист, певец и основен автор на песни за рок-групата "Velvet Underground" и имаше солова кариера, продължила пет десетилетия. Въпреки че не са били търговски печеливши по време на съществуването си, "Velvet Underground" са смятани за една от най-влиятелните групи в историята на ъндърграунд и алтернативната рок-музика. Отличителният мъртвешки глас на Рийд, поетичните и трансгресивни текстове и експериментално свирене на китара са запазена марка през цялата му дълга кариера. В университета учи при поета Делмор Шварц (1913-1966), за когото казва: "първият велик човек, когото съм срещал", и стават приятели. Според Лу, Шварц му показал как "с най-пестелив и обикновен език, който си в състояние да си представиш, може да постигнеш удивителни висоти" (за чувство и мисъл). Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1043.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1043.)

  На 5 януари 2017 г. в два след обяд издъхва добруджанското момиче, което ми роди две дъщери... Живяхме с нея петнайсет години в притеснения и несрета, заобиколени от враждебни хора в моя Пловдив, с непресъхващото ми тщеславие, но и неистовата й жажда за авантюри, та за нея шепнеха: "Много я иска животът!"* – Авторът (1947)  

  20 apr. 1976 

ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ?** 

...А някой ден на гости да ни дойде 

Балканът с пропасти, брадясал с тръни, 

от край-до край изпънал хоризонта, 

до глезените във хайдушко биле!

Представяш ли си малката ни стая

какъв размах, какъв простор ще вземе!

Ще дойдат тук цветя и разни птици,

животни светли, извори и сенки... 

Тогава пак ще седна по средата

на нашите мечти. И ще те гледам.

И в ъгъла китарата ще свири –

напук на саможивите съседи.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 03 sep. 2022

Илюстрации:

- Бедни и несретни, но и така щастливи! 

  - В старата квартира с двете дъщерички.

–––

* Уязвима и крехка, и толкова беззащитна в чуждия за нея град на селско момиче, израснало с полето на Добруджа, с морето край Балчик и Варна, та пловдивската Марица наричаше "кална вада"; силно обичаше живота; и може би затова на три пъти прави опит да си сложи край на живота, а си отиде от този свят не по свое желание на 5 януари 2017 г. Родена е на днешния ден (3 септември) през 1952 г. в Балчик.

** От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г. на пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1042.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1042.)

  Приятели и случайни хора, граждани на Република България от всякакъв етнос, да не забравяме, че преди разсъмване мракът е най-непоносимо черен, но утрото иде и просто няма сила, която да го спре! И колкото по-жестоко ни притискат, и колкото по-ловко ни мамят, нацията ни ще премине и през това премеждие. – Аноним (1947) 

   01 sep. 1978

КОСЕНАТА ТРЕВА

Боли ли я косената трева?
Не съм я чувал някога да плаче,
а колко мрачни хора при това
по раните й тежко крачат.
 
Минава нощ, минават ден и два,
тя вдига нови кълнове нагоре
и расне пак косената трева –
онази, дето рязаха до корен.
 
Боли ли я косената трева?
Нима я чухме някога да плаче!
И казвам си: Какво пък от това,
че пълен е животът ни с косачи!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 01 sep. 2022

Илюстрации:

- Един млад наивник, авторът, заснет от баща си.

- С двегодишния Чечо край Марица, 1987 година.

___ 

* От сборника "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов", Пловдив през 1983 г. Книжлето, което в тираж от 1100 екземпляра се разпродаде за няма и седмица от пловдивските книжарници. За текста по-горе заралията – поетът Михаил Берберов (1934-1988) пред неколцината свои поклонници в кафенето на СБП на ул. "Ангел Кънчев" в София обяви: "Искам този текст да бъде изписан на надгробната ми плоча". Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1041.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1041.)

  Сирак израснал от 12-та си година, че баща му Ненко отишъл доброволец на фронта през Балканската война 36-годишен и там издъхва от холера – не пожелал да яде от мухлясалия войнишки хляб, внукът на 32-годишния, последен между петима братя и четири сестри, Ангел Керемидов, за когото неговият съселянин от Хвърковатата чета на Бенковски Христо Сирков в спомените си оскъдно пише: "Ангел бе сърцат момък". – Аноним (1947) 

   26 avg. 1972

СБОГУВАНЕ С ДЯДО

Безплодна, спечена земя,

копаят двама нискочели,

а над ковчега на умрелия*

е августовска мараня.

Отеква под небето свеж

звънът на кирка и лопата

и се отваря сред Земята

най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма

наоколо е моят род –

и сякаш не копаем гроб,

ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден

щурче под тока ми подсвирна –

навярно дядо от Всемира

сигнал изпращаше. До мен!**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 avg. 2022

Илюстрации:

- Борис Ненков Ангелов - Дявола (4.VІІІ.1900-26.VІІІ.1972). 

- 1977 г. лятото. На рождения му ден щях да се пребия.*** 

___ 

* От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов", Пловдив –1983 г. Книжлето (в тираж 1100 екз.) се разпродаде за няма и седмица от пловдивските книжарници.

** Пет години след смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900, т.е. три дни преди тридесетия ми рожден ден, на 4 авг. 1977 г. между добруджанските села Тригорци и Гурково край Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 тона суров силаж, преживях без драскотина катастрофа, която можеше и да сложи край на живота ми. Съвпадението: още като студент през 1970 г. туркиня, студентка от хасковските села, се вмъкна в редакцията на студентския вестник "Софийски университет" да ми предскаже инцидента навръх тридесетия ми рожден ден, заради което майката на жена ми ме кълнеше, че не бивало да се женя, като съм знаел какво ми предстои. 

  Праправнук съм на показно заклания от османлиите тежко ранен Ангел Керемидов през май 1876 г. на мегдана в някогашното Калугерово за назидание, но и внук на Борис Ангелов - Дявола. Снимка на Борис Дявола от есента на 1943 г. Ангел под № 19 и Георги под № 14 (брат му) Керемидови са сред имената на четници от Хвърковатата чета на Бенковски върху паметната плоча в центъра на днешния град Калугерово на двайсетина километра от Пазарджик, загинали за мечтаната от Апостола Левски "чиста и свята република" България

*** И си мисля, че Борис Дявола е бдял в онзи горещ ден, когато, карайки трактор беларус с 4,5-тона силаж в ремарке, може би от Отвъдното той е бдял над мен. Страхотна е тази невидима за очите, но осезаема за всеки с изострен усет за света около нас. Бел.м., tisss.