ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1041.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1041.)

  Сирак израснал от 12-та си година, че баща му Ненко отишъл доброволец на фронта през Балканската война 36-годишен и там издъхва от холера – не пожелал да яде от мухлясалия войнишки хляб, внукът на 32-годишния, последен между петима братя и четири сестри, Ангел Керемидов, за когото неговият съселянин от Хвърковатата чета на Бенковски Христо Сирков в спомените си оскъдно пише: "Ангел бе сърцат момък". – Аноним (1947) 

   26 avg. 1972

СБОГУВАНЕ С ДЯДО

Безплодна, спечена земя,

копаят двама нискочели,

а над ковчега на умрелия*

е августовска мараня.

Отеква под небето свеж

звънът на кирка и лопата

и се отваря сред Земята

най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма

наоколо е моят род –

и сякаш не копаем гроб,

ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден

щурче под тока ми подсвирна –

навярно дядо от Всемира

сигнал изпращаше. До мен!**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 avg. 2022

Илюстрации:

- Борис Ненков Ангелов - Дявола (4.VІІІ.1900-26.VІІІ.1972). 

- 1977 г. лятото. На рождения му ден щях да се пребия.*** 

___ 

* От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов", Пловдив –1983 г. Книжлето (в тираж 1100 екз.) се разпродаде за няма и седмица от пловдивските книжарници.

** Пет години след смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900, т.е. три дни преди тридесетия ми рожден ден, на 4 авг. 1977 г. между добруджанските села Тригорци и Гурково край Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 тона суров силаж, преживях без драскотина катастрофа, която можеше и да сложи край на живота ми. Съвпадението: още като студент през 1970 г. туркиня, студентка от хасковските села, се вмъкна в редакцията на студентския вестник "Софийски университет" да ми предскаже инцидента навръх тридесетия ми рожден ден, заради което майката на жена ми ме кълнеше, че не бивало да се женя, като съм знаел какво ми предстои. 

  Праправнук съм на показно заклания от османлиите тежко ранен Ангел Керемидов през май 1876 г. на мегдана в някогашното Калугерово за назидание, но и внук на Борис Ангелов - Дявола. Снимка на Борис Дявола от есента на 1943 г. Ангел под № 19 и Георги под № 14 (брат му) Керемидови са сред имената на четници от Хвърковатата чета на Бенковски върху паметната плоча в центъра на днешния град Калугерово на двайсетина километра от Пазарджик, загинали за мечтаната от Апостола Левски "чиста и свята република" България

*** И си мисля, че Борис Дявола е бдял в онзи горещ ден, когато, карайки трактор беларус с 4,5-тона силаж в ремарке, може би от Отвъдното той е бдял над мен. Страхотна е тази невидима за очите, но осезаема за всеки с изострен усет за света около нас. Бел.м., tisss.