САНТА ФЕ

САНТА ФЕ*

На този ден и в този час

преди известен брой лета

ти, мила, се яви у нас

премръзнала от самота. 

Денят бе сив и мразовит,

аз сложих в джезвето кафе

и сам запалих огън с вид

на мъж, обръгнал в Санта Фе.

Ти длан над пламъка простря

и мълком гледахме навън

как кротко слиза вечерта

като завивка преди сън.

Какво се случи след това

до днес така и не разбрах –

нахлу вихрушка, завъртя

и двама ни в такава страст,

че после рече ми: – Оле!

Мен губи ми се точно час,

внезапно паднала във плен

или изпаднала в несвяст;

дойдох при теб аз сам-сама

уж само за едно кафе,

а всеки път си тръгвам аз,

докрай оставайки при теб.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

 Plovdiv, 21 noe. 2014 – edited by 15 maj 2019 

__

* От исп. Свещена вяра. Бел.м., tisss.

ОТ ГЛУПОСТТА СИ ЗДРАВО ОКРИЛЕН

ОТ ГЛУПОСТТА СИ ЗДРАВО ОКРИЛЕН

От глупостта си здраво окрилен,
макар и ловко да забавям крачка,
не станах ни добър, ни по-смирен;
по-ненаситен виждам се обаче.

На бесовете пак подвластен съм,
дори заврял се в бобена шушулка –
животът се изнизва като сън
от гроба ми към детската ми люлка.

Навярно знаеш, времето тече
отзад-напред, щом превалим средата
и в плен съм на откритието, че
едва тепърва сещам същината.

От перушина на врабче по-лек,
каквато да е крайната присъда –
прощавай, ала просто съм човек
и друг едва ли бих могъл да бъда.

Не съм дошъл, за да те утеша,
че тъкмо уча думите да сричат,
но трепне ли заспалата душа,
за мен си пак любимото момиче.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 14 maj 2019

НЕ ТЕ ЛИ ПЛАШИ

НЕ ТЕ ЛИ ПЛАШИ

Чат-пат налага ми се да се лъсна,
перата си и аз да подредя,
като човек, от гроба си възкръснал,
 от себе си навън да излетя. 

Не ни остава нищо да си кажем! 

Не те ли плаши как съм тих, смирен – 

издялано под теб сърце от камък 

да минеш, горделивецо, по мен? 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 29 dec. 2013 – edited 13 maj 2019

ИЗЖИВЕЙ МИГА ДОКРАЙ

ИЗЖИВЕЙ МИГА ДОКРАЙ

                          

Изживей мига докрай.

Докрай в победата!

Във гибелта докрай!

Докрай ти проникни в това, което става. 

Бъди си сам водач в скалистите земи

на случая. Разкъсвай

пелената избеляла пред очите любопитни

и чуй каква страхотна тръпка е да чувстваш

издъно 

всяко 

нещо.

Поспри се ти, току-що отминаващ.

Чуй ударите на съдбата – 

този Бронзов конник, 

послушай как сред грохота сърдечен

бий тъничко Кълвачът на надеждата, 

че още жив си,

че нещичко ти предстои.

Изживей мига докрай. 

Докрай бъди! 

Докрай в падението! 

В гордостта докрай!

Полето е полирано от Росата на скръбта,

но вечерта в омара слънчева се къпе

и тогава, 

щом птица като сянка ти се мерне,

спомни си, че това е някой миг пропуснат, 

и мостчето мини с походка строга,

влез в тъмното. 

Не спирай по средата.

И все напред отвъд 

смъртта на миговете отлетели.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 13 maj 2019

СЪНУВАМ БАЩА МИ

СЪНУВАМ БАЩА МИ

  Сънувам баща ми (издъхна, едва навършил 61 година, на 6 септ. 1983 г.). Идва си като човек, който се е трудил усърдно; посрещам го в дом, където живеем сами двамата с него, казвам: Няма вече да я караме само на постно. На четири-пет дни и месо ще имаме на масата. Виж, купих климатик, пералня, с нова дограма сме, не с твоята жигула, а с опел тигра се фръцкам пред приятелите, обзавели сме се с куп електронни боклуци. А той с неговата си Исусова кротост и с очите на доверчив човек ми се усмихва, и как нищо не каза! 

 
  Разходихме се снощи с един съсед из квартала; пихме по една бира в кръчмето зад кварталното пазарче. Слушам го какви ги реди. После го оставих да се прибере при майка си, поспрях при компанията гласовити картоиграчи. Леле, как безкрило тече животът! Заяждат се на дребно, демонстрират мускули; вгледаш се, пилят си само нервите, дали ще е белот или дебати в парламента, вони на посредственост. Какво отличава рожбите на същите тези мъже!? Май единствено липсата на умора. Децата им по същия начин воюват за надмощие, кресливи, нагли, невъзпитани. И във властта изобилства от хора с отработени обноски – дефилират в роля "народни закрилници", а деформирано от самодоволство и горделивост лице занича иззад всяка човеколюбива уж маска.

  Къде сте, трудолюбиви честни българи? Сеем лошото си настроение, където и да се появим, където и да ни допуснат да се разпореждаме. Такова тягостно мълчание! Ни с хайдушка чалга, ни с тъпани и вой на зурни можеш да го заобиколиш. Мъжът на моя позната й рекъл озадачен: "Има добри хора. Има ги, срещат се чат-пат, колкото знак да дадат, че животът в България не е гадна работа". А пошлостта мощно бълва, на талази. Чудесният като актьор Коста Цонев (1929-2012), усетил се парламентарен лъв в своите седемдесет лазарника, към моме, което го интервюира във фоайето на Народното събрание, се обръща с цинична ей такава задявка: "Ех, какъв мъж бях едно време! Тогава да ми се беше явила, не микрофон, моето момиче, друго нещо щях да ти дам да ми го подържиш в ръка".

  Оказва се, Историята има и друга – невидима или премълчана, но много по-важна за нас, българите, страна. Пари, сексуални палавници, имоти, далавери, доходни длъжности, самохвалства, и то май движи простащината. "Пустите клисурци станали московци, а панагюрци – донски казаци"... Това "московци" като се замени с "Лос-Анжелосци", и всичко си идва на място. Има ли друг народ, така устремен да избяга от себе си? По националната ни телевизия представят нашумелия със скандалите си писател Христо Стоянов (1956), родом от Габрово, жител на Смолян, автор на отвратителни текстове за родопчаните-мохамедани; самоуверен, разправя как заради проблеми с разпространението на неговите книги съдил Българската държава в Страсбург, и ни в клин-ни в ръкав, на изкълчен руски неочаквано изтърси фразичката "Пайетам можна и не будеш, но гражданинам бъйт абъязан". Па горд, самоуверено добави: "Както казваше великият Лермонтов".*

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

 

Plovdiv, 28 apr. 2006 – edited by 12 maj 2019

Илюстрации:
- Лятото на 1972 г., Баща ми в м. Юндола, Родопите (горе);
- Николай Алексеевич Некрасов, авторът на цитата (долу).

___
* Поэтом можешь ты не быть, но гражданином быть обязан – реплика на руския поет Николай Алексеевич Некрасов (1821-1878) от "Поэт и гражданин" (1855):  

Не очень лестный приговор. Поэтом можешь ты не быть, но гражданином быть обязан. А что такое гражданин? Отечество достойный сын. Ах! будет с нас купцов, дворян, довольно даже нам поэтов, Но нужно, нужно нам граждан!... Бел.м. tisss.

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

   Аз я отведох на реката;

   бях сигурен, че е девойка,
   ала тя имала си мъж...*
  Федерико Гарсия Лорка (1898-1936)

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

Отведох я покрай реката,

като един уверен мъж,

звезди й свалях и нататък

се гмурнахме в море от ръж.

В рокле с две тънички презрамки,

такова – пъстро, от басма,

и боса, по сандали само,

целуна ме и се засмя.

Дори не съм я уговарял,

бе слязло слънцето над нас

и в августовската омара

събличах я, обзет от сласт,

тя бъбреше ми на ухото

несвързано какво ли не

по гръб на пясъка, защото

пред нея бях на колене.

Над нас надвесен беше сякаш

пресветлият наш Господ Бог,

щом в сухия крайречен пясък

затъна черният й кок –

че беше страстна, неспокойна,

капризна като летен дъжд.

Бях сигурен, че е девойка,

ала тя имала си мъж.

Осъмнахме покрай реката,

изкъпахме се голи там,

преди да продължа нататък

с петак по-беден, много сам.

Не пожелах да я пожаля,

но мисля си я и до днес,

че май не биваше, разпален,

да газя женската й чест.

Водите си лениво влачи

животът, както ме прокле,

и още чувам я да плаче

и да се върна ме зове.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 10 maj 2011 – edited 11 maj 2019 

___

_{* Вж. http://svetovnaliteratura.wordpress.com/2010/07/22/невярната-съпруга-фредерико-гарсия-л/}  Бел.м., tisss.

УТАЙКАТА КОГАТО СЕ НАДИГНЕ

УТАЙКАТА КОГАТО 

СЕ НАДИГНЕ*

  Днешният войнишки паметник е висок 16 м, само статуята му – около 10,5 м. За прототип скулпторът ползва Алексей Иванович Скурлатов, жител на село Налобиха в Косихински район на Алтай, свързочник във Втората световна война. През есента на 1944 г., докато редникът работи по възстановяване на телефонната линия между София и Пловдив, скулпторът му нарисувал няколко скици, които впоследствие използва. Висок, рус, със сини очи, Скурлатов впечатлява с излъчването на редови руски войник. Узнава за гранитния си двойник четвърт век по-късно, през 1981 г., когато е обявено името на човека, вдъхновил скулпторите. Поканен да посети Пловдив, за първи път Алексей Скурлатов вижда паметника навръх своята 60-годишнина. Вж. https://www.nikolay100.com/bg/%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3/%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8/90-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D1%88%D0%B0 

  Имам дълбоко личен мотив за отношението ми към Паметника Альоша – редник Скурлатов е връстник на баща ми, също редник в касапницата на войната, когото споменавам в разказа "Познато и топло"**.През лятото на 1981 г., когато Скурлатов идва в моя роден град, баща ми издъхна на шестия ден в столичната клиника Пирогов, след като бе горял в жигулата си, "самовъзпламенила се" на паркинг пред блок на МВР в съседния жилищен комплекс на Пловдив. Бел.м., tisss.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 10 maj 2019

–––

* В отговор на групичка издънки на комунистически род, между които лъщят пришълци, като Спас Гърневски от село Марково, Пловдивско и някой си Ангел Грънчаров от Долна баня, Софийско.
** Вж. https://jores-tisss.blogspot.com/2019/05/blog-post_9.html