ОТ ГЛУПОСТТА СИ ЗДРАВО ОКРИЛЕН

ОТ ГЛУПОСТТА СИ ЗДРАВО ОКРИЛЕН

От глупостта си здраво окрилен,
макар и ловко да забавям крачка,
не станах ни добър, ни по-смирен;
по-ненаситен виждам се обаче.

На бесовете пак подвластен съм,
дори заврял се в бобена шушулка –
животът се изнизва като сън
от гроба ми към детската ми люлка.

Навярно знаеш, времето тече
отзад-напред, щом превалим средата
и в плен съм на откритието, че
едва тепърва сещам същината.

От перушина на врабче по-лек,
каквато да е крайната присъда –
прощавай, ала просто съм човек
и друг едва ли бих могъл да бъда.

Не съм дошъл, за да те утеша,
че тъкмо уча думите да сричат,
но трепне ли заспалата душа,
за мен си пак любимото момиче.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 14 maj 2019