НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

   Аз я отведох на реката;

   бях сигурен, че е девойка,
   ала тя имала си мъж...*
  Федерико Гарсия Лорка (1898-1936)

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

Отведох я покрай реката,

като един уверен мъж,

звезди й свалях и нататък

се гмурнахме в море от ръж.

В рокле с две тънички презрамки,

такова – пъстро, от басма,

и боса, по сандали само,

целуна ме и се засмя.

Дори не съм я уговарял,

бе слязло слънцето над нас

и в августовската омара

събличах я, обзет от сласт,

тя бъбреше ми на ухото

несвързано какво ли не

по гръб на пясъка, защото

пред нея бях на колене.

Над нас надвесен беше сякаш

пресветлият наш Господ Бог,

щом в сухия крайречен пясък

затъна черният й кок –

че беше страстна, неспокойна,

капризна като летен дъжд.

Бях сигурен, че е девойка,

ала тя имала си мъж.

Осъмнахме покрай реката,

изкъпахме се голи там,

преди да продължа нататък

с петак по-беден, много сам.

Не пожелах да я пожаля,

но мисля си я и до днес,

че май не биваше, разпален,

да газя женската й чест.

Водите си лениво влачи

животът, както ме прокле,

и още чувам я да плаче

и да се върна ме зове.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 10 maj 2011 – edited 11 maj 2019 

___

_{* Вж. http://svetovnaliteratura.wordpress.com/2010/07/22/невярната-съпруга-фредерико-гарсия-л/}  Бел.м., tisss.