САНТА ФЕ

САНТА ФЕ*

На този ден и в този час

преди известен брой лета

ти, мила, се яви у нас

премръзнала от самота. 

Денят бе сив и мразовит,

аз сложих в джезвето кафе

и сам запалих огън с вид

на мъж, обръгнал в Санта Фе.

Ти длан над пламъка простря

и мълком гледахме навън

как кротко слиза вечерта

като завивка преди сън.

Какво се случи след това

до днес така и не разбрах –

нахлу вихрушка, завъртя

и двама ни в такава страст,

че после рече ми: – Оле!

Мен губи ми се точно час,

внезапно паднала във плен

или изпаднала в несвяст;

дойдох при теб аз сам-сама

уж само за едно кафе,

а всеки път си тръгвам аз,

докрай оставайки при теб.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

 Plovdiv, 21 noe. 2014 – edited by 15 maj 2019 

__

* От исп. Свещена вяра. Бел.м., tisss.