УТАЙКАТА КОГАТО СЕ НАДИГНЕ

УТАЙКАТА КОГАТО 

СЕ НАДИГНЕ*

  Днешният войнишки паметник е висок 16 м, само статуята му – около 10,5 м. За прототип скулпторът ползва Алексей Иванович Скурлатов, жител на село Налобиха в Косихински район на Алтай, свързочник във Втората световна война. През есента на 1944 г., докато редникът работи по възстановяване на телефонната линия между София и Пловдив, скулпторът му нарисувал няколко скици, които впоследствие използва. Висок, рус, със сини очи, Скурлатов впечатлява с излъчването на редови руски войник. Узнава за гранитния си двойник четвърт век по-късно, през 1981 г., когато е обявено името на човека, вдъхновил скулпторите. Поканен да посети Пловдив, за първи път Алексей Скурлатов вижда паметника навръх своята 60-годишнина. Вж. https://www.nikolay100.com/bg/%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3/%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8/90-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D1%88%D0%B0 

  Имам дълбоко личен мотив за отношението ми към Паметника Альоша – редник Скурлатов е връстник на баща ми, също редник в касапницата на войната, когото споменавам в разказа "Познато и топло"**.През лятото на 1981 г., когато Скурлатов идва в моя роден град, баща ми издъхна на шестия ден в столичната клиника Пирогов, след като бе горял в жигулата си, "самовъзпламенила се" на паркинг пред блок на МВР в съседния жилищен комплекс на Пловдив. Бел.м., tisss.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 10 maj 2019

–––

* В отговор на групичка издънки на комунистически род, между които лъщят пришълци, като Спас Гърневски от село Марково, Пловдивско и някой си Ангел Грънчаров от Долна баня, Софийско.
** Вж. https://jores-tisss.blogspot.com/2019/05/blog-post_9.html