сряда, 9 октомври 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1653.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1653.) 

 Целта на отродника е да те извади от равновесие – излезеш ли от кожата сикак ще се разбереш после със себе сиБорбата за едничката наша България не е ни показен жест, нито фукняа устойчивост при предизвикателства от всякакъв видВълкодав с достойнство не те облайва, не ти скача по крачолите, а те гледа право в очите. Тъй че зарежи клоуна, който лае по българите, по всичко родно и се прави на чужденец! В дните на кървавото Априлското въстание подобен род храбри персони си навличали женски дрехи, криели се под миндера и тракали със зъби. Когато Ботевата чета влиза в село Борован, следвана от глутници башибозук, същата пролет на 1876 г., юначните мъже на героичното село Борован постъпили точно тъй. Факт! – Аноним (1947)

 9 оct. 2006

ПОДСТАВЕНИ ЛИЦА ВЪВ ФОРУМИТЕ НА ИНТЕРНЕТ

18 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

 Как ли сме се джафкали в утрото на демокрацията у нас?*

  На едно място, където бях казал нещо, което по моя преценка е важно, стана така, че от едно малко недоразумение, в което моя съседка, с която се знаем от деца, се била почувствала засегната от нещо казано от мен: бил съм я нарекъл "другарка", без да се досетя, че това е именно тя, се породи казус, имащ нравствен, психологически, а това значи и възпитателен – най-вече за по-младите, но и не само за тях смисъл. По тази причина направих нужното да се върнем назад в "светлото минало" на Прехода, в ранните му години, да си припомним някои неща. Ето завръзката, надявам се, че въпросната госпожа ще има добрината да откликне на моя тъй добронамерен призив към пределна откровеност, честност и смелост:  

 Ива Василева: – Другарю, познавах баща Ви, Бог да го прости. Чичо Ванче беше скромен и трудолюбив, добър човек, но мисля, че и моят баща Васил Захариев, също има принос Вие да бъдете, образован и възпитан човек!

  Ангел Грънчаров: – Ива Василева, не разбрах, комшийке, що твоят баща, Бог да го прости, да има роля в моето възпитание, щото той беше директор на гимназията, след като аз вече бях завършил. Той има заслуга за възпитанието на моя по-малък брат, Бог да го прости, защото го изключи от училището и така му попречи да завърши средното си образование. Интересно ми е защо ти ме наричаш с комунистическото прозвище "другарю", след като знаеш добре, че аз винаги съм бил антикомунист, даже и по времето когато ти бе "седесарка" и танцуваше "Последен валс". Да не си вече комунистка и путинка? 

  Ива Василева: – Ангел Грънчаров, веднага ще обясня. В предишният ни контакт се обърна към мен с "другарко" и аз реших, че предпочиташ така да се обръщаме един към друг. "Съсед" е много по-добре! Споменах баща ми, защото знам лично от него, че е съдействал за това да отидеш студент в СССР по философия, а пък по-малкият ти брат е изключен по причини, които няма да коментирам, защото не е между живите и не е етично, Бог да го прости, но и двамата знаем, че дълги години беше болен... и от какво. А аз не само танцувах "Последен валс" и бях седесарка, но и лично гарантирах пред Петър Стоянов, Бог да го прости, за теб, защото той не те познаваше, както и другите (не те познаваха), и така ти стана кмет за кратко време. Сигурно си спомняш как ти се отнесе с мен след това! 

  Ангел Грънчаров: – Ива Василева, съседке, аз да си призная изобщо не съм загрял, че това си ти, затова съм те нарекъл "другарка". Хиляди извинения! Никога, иначе, не бих си позволил да те нарека "другарка", щото имам хубави спомени, кога бяхме седесари на млади години. Пак извинявай! Не си спомням как съм се отнесъл с теб, след като станах кмет. Тогава бяха болни времена и не знам дали не съм направил и някаква глупост. Спомням си смътно, че двамата с покойния Петър Стоянов, Бог да го прости, имахте някаква разпра, а подробности не помня. 

  Ива Василева: – Ангел Грънчаров, минало-заминало! С днешна дата ти пожелавам здраве и бъди благословен! 

Философът-психолог в Пловдив, апостол на Демокрацията 

  Ангел Грънчаров: – Ива Василева, така е, разбира се, миналото не може да се върне, но от него си извличаме поуки. Понеже ти обаче отправи тук публично един вид обвинение към мен, а пък аз държа на добрата си репутация, имам предвид ето този фрагмент "сигурно си спомняш ти как се отнесе с мен след това?!", и то след като ти си била "гарантирала за мен", за да стана временен кмет, та те моля да разкажеш какво имаш предвид, много ми е любопитно, ей-така, да го обсъдим. Щото, пак повтарям, по мой адрес разни мерзавци и клеветници си позволяват да дърдорят какво ли не, убеден съм, че ще се възползват и от това твое подхвърляне. Благодарение на публичните демократични дебати при нас, в Мрежата, ние се учим не само на демокрация, но и на морал, а пък аз – знаеш добре, съм учител, та ето, на тия основания те моля да развиеш мисълта си и да обсъдим казуса, с оглед хората да не останат с погрешно впечатление спрямо моята личност. Пък за мен това е изключително важно, държа на авторитета си, затова не допускам да бъде цапано достойнството ми, пак понеже съм особняк и странник, за когото тъкмо тия, личностните и моралните неща, имат най-голямо значение. 

  Аз живях така, с Божията помощ и насърчение, че да не се срамувам от нищо, което съм правил, стараех се да не правя зло, та ето, по тази причина те призовавам смело да говориш, след като веднъж си взела думата, пролича си, че нещо те мъчи, ето, сподели го тук пред хората, подчертавам, това са важни и поучителни неща, които за младите могат да бъдат безценни. Нека да обсъдим казуса, заповядай!

Силата на любовта от Васил Захариев.

Пловдив – културна столица на Европа

Plovdiv, edited on 9 oct. 2024

Илюстрации:
- Философът от Пловдивската телевизия и неговият ученик.
- Иван Костов (1949), политикът, който разпродаде България
–––
* Философът-психолог смята, че жената по природа стои по-долу от мъжа, затова към несъгласни с него се обръща като към жени. Може би така се усеща повече мъж и най-значим сред човеците. А Сократ, в когото се кълне, казвал: "Говори, да те видя!", което значи: По думите ти ще узная що за човек стои пред мен. В копирания по-горе текст реших да не се намесвам. Всеки нормален българин може да си направи извод що за "съседи" си приказват, що за хора са били родителите им, близките им, откъде е у тях самочувствието. 
** Сайтът all.bg на 50 хил. българи, които, бягайки след Десети ноември, са се заселили в бленувания свят на свобода и благоденствие отвъд Атлантика, в близо тримилионния днес град на САЩ Чикаго. 
*** Превод на български: "Hallelujah"

Чувал съм, че има таен акорд.
Когато Давид свиреше и Бог благоволи.
Но на теб не ти пука за музиката, нали?
Тя върви по свой начин в четвъртия и петия ден.
Малолетните и непълнолетните, хората вдигат
лицето си към Царя на Хармонията с Hallelujah.
Вашата вяра е силна, но трябва доказателство.
Видяхте я да се къпе върху покрива на света.

Красотата й на лунна светлина ви обърка.
Тя е обвързана с обикновения кухненски стол.
Тя строши царския престол, направи ни смирени.
И с обикновени думи ни привлече, с Hallelujah.
Невръстен съм бил преди
Знам стаята, бил съм на този етаж
Смятах да живея сам, преди да съм ви познавал.
Виждал съм знамето на Marble Arch
Любовта не е победа, ако още е март.
Тогава още е студено и няма Halleluja.

Имаше време, когато да ми кажете:
Какво всъщност се случва по-долу.
Но досега не сте го показали на мен, нали?
И не забравяй деня, когато се настаних при вас.
Свещеният гълъб, светият Дух се движеше бързо.
И с всеки свой дъх привлечени бяхме, Hallelujah.

Може би имаме един Господ Бог горе.
Но всичко, което някога съм научил, е от любов
Е, как да стрелят по някого, който успява да ни спечели!
Това не е вик, който се чува през нощта.
Това не е някой, който е видял светлината..
Сега е студено и още няма Hallelujah.

Вие казвате: Приехме името напразно.
А аз дори не знам думата.
Но ако я изрека, наистина какво става с мен?
Има блясък на светлина във всяка дума
Няма значение, какво сте слушали.
Светият дух или провалената Hallelujah.

Направих всичко възможно, което не е много сякаш.
А не можеха да чувстват, затова опитах да се докоснат.
Бях казал истината: не съм дошъл да ви заблуждавам.
И въпреки, че всичко при нас се е объркало,
Ще стоя пред Господаря на Хармонията.
И нищо друго на езика ми, освен Hallelujah!

Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1655.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1655.)  И предадох сърцето си, за да узная мъдростта, лудостта и безумието. И познах, че и то е гонене на вя...