СТАРАТА БАНЯ ОРТА МЕЗАР

СТАРАТА БАНЯ

ОРТА МЕЗАР*

На Арон Амар

Пред банята на припек в лакърдии
зевзеците на моя роден град
разгръщат стар тефтер за случки дивни
и хилят се – низ дяволски благат:

коя сред най-засуканите булки
току-що къпана и с мек копнеж
въртяла кръшни чупки, подочула
мераците на местната младеж;

как куцият бакалин бай Миале
търчал към булката си по чаршаф,
заметнат в кръста, щото го обрали,
пък тя го чакала корав и здрав,

и как я псувал на провала щуро:
"Мизернице, все туй ли ти е теб
в акъла женски? Дреме ми на кура,
живота ни замяза на вертеп";

как обущарят Митре лъгал Пена,
че три дни лее плоча от бетон,
и Пена как го нашла** разгневена
с комшийката гол в онзи чужди дом...

Заливат се от смях, та чак хълцукат,
въртят ракийка в омагьосан кръг,
сербез по раменцата се почукват,
та пука чак старешки някой гръб.

Брадясали, в ушите – с мъх старешки,
сами зоват го "гробищна трева",
един рече, друг го допълня вещо –
от смях тресе се банята едва.

Отдавна тука никой се не къпе,
Орта мезар ще рухне някой ден,
но тези старци страшно са ми скъпи,
макар и от цинизма им смутен!

Зад ъгъла полечка се задава
процесия… Уж жалят едного,
ала мъртвецът с китките се дави
от кикот в траурното си легло.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 5 sep. 2009 – edited by 12 mar. 2019

Илюстрации:

- Пазарът на роби – традиция от Древния Рим до Османската империя (горе);
- Старата еврейска баня Орта мезар – архитектурен бисер на Пловдив (долу).

__

* Орта мезар джами или Таш-кьопрю джами, или сградата на Орта-мезар баня е една от най-старите в Пловдив. Известна била и с името Ени хамам (Новата баня). Построена е през XV в., след като Османската империя се заела тук да изгражда квартала Орта-мезар (в превод "Централното гробище"). Тази част на Древния Филипопол плътно населили с турци и евреи.

 Около началото на ХХ в. преддверието на стария мюсюлмански храм било обновено в стил Пловдивска Възрожденска къща и 1902 г. банята е наречена "Корона", по-късно "Цар Борис".

  Чирпанското земетресение от 1928 г. нанася значителни щети върху сградата и през 1929 г. Цар Борис III подписва указ за събарянето й, Благодарение на местните хора обаче банята е запазена. До 1980 г. в четни дни на седмицата тя беше за жени, женска, в нечетните дни – за мъже, мъжка. Колкото и да е странно, до десетата ми година майка ми ме водеше тук, да се къпя с момичетата и жените. Така от невръстен съм наясно с особеностите на голото женско тяло в различните му възрасти и деформации.

** (диал.) Намерила, открила. Бел.м., tisss.

ПЛОВДИВ НА БЕДНИТЕ

ПЛОВДИВ

НА БЕДНИТЕ

И ей я, по патъци, нахлузени на босо,
кварталната клюкарка с осанката на Крез
пак чепка заядливо световните въпроси
пред група пияндета – мъже с висока чест.

Под мишницата с хляба, от фурната току-що
изваден дъхав, парещ, минавайки край тях,
кварталната Принцеса те все пак не пропущат
и я приветстват шумно с дрезгав мъжки смях.

Одумват я цинично, и там, ръце разперил,
кълчоти кльощав задник махленският чешит,
явява се обаче взвод милиционери
и цялата компания застива с мазен вид.

Колона камиони дрънчи, дими, пърпори –
излита на учение по Пещерско шосе
с оръдия прастари, но вапсани повторно:
под древните зенитки Джендемът* се тресе.

Войничета три роти от банята се връщат:
последният отляво с фенер голям в ръка
хлапе да спи отпраща при майчето си вкъщи,
а то му отговаря: "Иди ти, аз не спя!"

Край пътя под салкъма стар кон агонизира;
каручката разпрегнал, стопанинът-простак
кълне и псува всичко – и бога, и всемира,
и пада от небето виолетов мрак.

Додето се озърнеш, и хълмът се забулва
с рояк звезди, подобен на зрял памидов грозд,
и дядо поп изслушва греховна знойна булка –
минава тъй животът, величествено прост. 

Това е онзи Пловдив на свидното ми детство –
зъл, с колене охлузени и пукната глава;
тук дивните му образи са леко неуместни,
но Боже мой, за мен пък любов си е това.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, ~ 2007 – edited by 11 mar. 2019

Илюстрации:

- горе: Как Сийка на Чудомир (1890-1967) от разказа му "Не съм от тях" ;

- долу: Мильо от Гюлбахча – един от талисманите на града, наред с Данката от Кършияка, бай Анго Шарана от Кичукпариж, ухиления Стефчо от махалата под Джендемтепе, Чапая – бивш състезател, нефелен след злополука с мотора, в онези години милиционер, ала обичан от хлапета и възрастни, Цариградски – чистач на плювалници в потъналия до вежди в прахоляк и мизерия ироничен майтапчийски Пловдив на бедните от 1950-1960 г.

____

* Джендем тепе (от тур. "Дяволско тепе") – най-високият пловдивски хълм. Върху темето му има следи от тракийско светилище на горските нимфи. Бел.м., tisss.

НАДЖМИ

НАДЖМИ

Бе русоляв Наджми, свенливият Наджми,

за турчин, мислех, трябва да е черен,

а той бе рус и луничав дори,

когато търсех си приятел верен.

Припалвахме преди да стане пет

и тръгвахме със двата беларуса:

аз – килнал нимбата на слаб поет,

а той – пред мен развял косата руса.

В онази добруджанска мараня

с две стари ремаркета из браздите

с по седем пласта бали и назад

по осем курса дневно съм отчитал.

И после в Гурково, в едно кръчме

ракия пиехме в големи чаши –

Наджми във ъгъла и насаме,

а аз естествено сред хора наши.

Тъй гласовити, сладкодумни, тез

омесени от глина добруджанци,

говореха за Българската чест,

за песни, за моми и за поганци...

О, как съм се гордеел дружно с тях,

гърди издувал съм и песни пял съм,

а после посред облаци от прах

в Тригорци се завръщахме пияни!

Три дни преди рождения ми ден

за малко с трактора да се претрепя

и "нашите" минаваха край мен,

че всеки норма гонеше нелека.

Наджми тогаз единствено дойде,

подаде ми ръка като приятел

и онова разбито ремарке

извлякохме със него от браздата.

Седяхме дълго двамата в нощта

и кротко той живота си разказа:

при мил любовник – скъпата жена,

а той – със три дечица сам наказан.

Не рече лоша дума, не прокле,

в смирението нямаше покруса...

Обгърнал го с ръка през рамене,

по-свой до днес аз друг не съм почувствал.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, ~ 2007 – edited by 9/10 mar. 2019

–––

* Туркиня врачка ми беше предсказала, че около трийсетата си година ще имам премеждие, което може да ми сложи край на живота. Текстът е по действителен случай. По средата на четирикилометровия път между Гурково и Тригорци щеше да има знак, че на онова място на 4 август, три дни преди да навърши своите трийсет се пребил някакъв млад глупак от Пловдив, дошъл да се мери с коравите добруджанци. Освен за трите хлапенца, съседът в Тригорци Наджми се грижеше и за болнавата си майка. Бел.м., tisss. 

ПОСВЕЩЕНИЯ

В чест на двама мои духовни братя – 

Мишо Берберов и Данко Кръчмаров*,

и за мой кеф 

ПРЕД ЧУДОТО НА ИЗГРЯВАЩИЯ ДЕН

Пред чудото на изгряващия ден,

ти оживяваш, приятелю, пред мен

И нищо че Смъртта те покоси,

ветрецът чувствам в твоите коси,

приятелското рамо със сърце усещам

при толкова брътвеж и тъжни срещи.

Илюзиите в нас изчезват като дим,

ала приятелят е тъй необходим,

особено когато съм разочарован –

да го усещам като жест и слово,

тъй върху рамото ми сложил длан,

към бъдното заничащ замечтан

и аз – по-малкият духовен брат,

да гледам любопитен грешния ни свят,

и аз от обич да говоря, да се смея

като самотен изпращач на кораби от кея.

ПРИБИРАМЕ СЕ

ОТ БАЛЧИК

Дванайсет километра от Балчик

сред орното разкаляно поле

край острови прораснал ечемик,

под гларуси с разперени криле

вървяхме с Данко, слънцето едва

пробиваше, ръмеше ситен дъжд

и в залезна печална синева

светкавица се стрелне неведнъж.

Блестеше мокър пресният асфалт,

говорехме за вино и жени,

за някой старец, Богу дух предал

в онези тъжни февруарски дни;

край нас нарядко гуми просвистят –

шофьор ни махне, сякаш дава знак

да ни откара чак накрай света,

заспиващ бързо в падащият мрак.

Разбира се, отказваме – вървим,

докато Гурково току пред нас

изникне из мъглата в светлинки.

Животът се стопява като фас.

БОЛИ ЛИ Я 

КОСЕНАТА ТРЕВА

Боли ли я косената трева –

нима очакваш нещо да ти каже,

вдигни очи, виж тази синева

в тъгата как ни прави снажни,

през колко стръвни зими и до днес

пренесохме товара си човешки...

Да съди който ще, но и злочест,

ще ми прости тревата всички грешки;

в ухание от нежен хлорофил,

лице в калта заровил, пак ще зная,

че на косената трева съм бил

един от синовете й докрая.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, ~ 2007 – edited by 9/10 mar. 2019

–––

* Михаил Берберов (1934-1988) и Йордан Кръчмаров (1948-1986), бел.м., tisss. 

ТАКА ПОЗНАТО

ТАКА ПОЗНАТО

Така познато е човек да пожелае
да бъде влюбен, приласкан
с прегръдка и милувки,
дори с единствен поглед мил поне;
и горкият – като не му се удава,
сълзи размазва, мрази, квака, издъно покрусен,
дано го забележи някой и го прокълне поне.

Човеко сдържан, мълчалив, угрижен, тъжен –
о, ти – изящна нежна катедрала от сърдечна болка,
от изгрева до залеза със шлейф от прахоляк
от пътищата, пеш пребродени,
и с ореол от светлина, струяща се от теб...
Къде ми се изгуби? 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 24 avg. 2013 – edited by 9 mar. 2019

ПРОПУСНАТИ ПОЛЗИ

ПРОПУСНАТИ ПОЛЗИ 

 Не, не зная защо, за каква съм роден,
а едва ли ще знаеш и ти нещо за мен,

видях те сред мрак в ореол от лъчи
и дочух в мен сякаш химн да звучи,

и дочух ангел сякаш неземен с крила
да ме мами: "Глупако, със мене ела

да усетиш по устните сладост на нар,
отново да вкусиш разкоша на цар,

който е влюбен и безмерно богат
с райската хубост на земния свят".

Не послушах, нататък сам продължих,
проблеми да нямам с този мой стих,

за да няма измама, ни греховен екстаз –
където са двама, край тях да съм аз,

и когато целува се той или тя,
да се преструвам, че хич не скърбя,

че хич ми не пука за страсти и грях,
с които дотука щастливо живях.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019



Plovdiv, 7 dec. 2013 – edited by 8/9 mar. 2019  

ОБИЧАЙ МЕ

ОБИЧАЙ МЕ

Кажи ми, теб защо ти е това изящно тяло,
което Господ дал ти е за ласки и любов,
като на теб, скъпа, посветен изцяло,
до шия да потъна отдавна съм готов?

Проклет да съм, ако те с лъжи омайвам само!
Валял бих безутешно като пороен дъжд –
по рицарски приклекнал галантно на коляно,
ала в леглото бих те любил като хъш.

Пребродил с пръсти всяка гънка и трапчинка,
покрил с горещи устни очи, уста, гърди,
като ездач бих яздил и всичко бих опитал,
букет разкошен свил бих от всичките звезди.

Тъй недостъпна, няма, ти – Вавилонска кула,
аз – странник, край оазис камилите си спрял,
от глад заклал бих с ножа последното си муле,
готов да се сбогувам с живота си без жал…

Не ме ли забелязваш? Защо се криеш в здрача 
с усмивка дяволита на сластните очи?
Нима по теб страстта ми не струва и петаче –
тук всичко ме убива, а нищо не теши! 

След хиляди години, след пролети и зими,
ще дойдат други хора: мъже, жени, народ,
и някой пак за ласки горещи ще примира,
нещастен пред всемира на твоята любов.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 9 apr. 2010 – edited by 8 mar. 2019