ОБИЧАЙ МЕ

ОБИЧАЙ МЕ

Кажи ми, теб защо ти е това изящно тяло,
което Господ дал ти е за ласки и любов,
като на теб, скъпа, посветен изцяло,
до шия да потъна отдавна съм готов?

Проклет да съм, ако те с лъжи омайвам само!
Валял бих безутешно като пороен дъжд –
по рицарски приклекнал галантно на коляно,
ала в леглото бих те любил като хъш.

Пребродил с пръсти всяка гънка и трапчинка,
покрил с горещи устни очи, уста, гърди,
като ездач бих яздил и всичко бих опитал,
букет разкошен свил бих от всичките звезди.

Тъй недостъпна, няма, ти – Вавилонска кула,
аз – странник, край оазис камилите си спрял,
от глад заклал бих с ножа последното си муле,
готов да се сбогувам с живота си без жал…

Не ме ли забелязваш? Защо се криеш в здрача 
с усмивка дяволита на сластните очи?
Нима по теб страстта ми не струва и петаче –
тук всичко ме убива, а нищо не теши! 

След хиляди години, след пролети и зими,
ще дойдат други хора: мъже, жени, народ,
и някой пак за ласки горещи ще примира,
нещастен пред всемира на твоята любов.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 9 apr. 2010 – edited by 8 mar. 2019