НАДЖМИ

НАДЖМИ

Бе русоляв Наджми, свенливият Наджми,

за турчин, мислех, трябва да е черен,

а той бе рус и луничав дори,

когато търсех си приятел верен.

Припалвахме преди да стане пет

и тръгвахме със двата беларуса:

аз – килнал нимбата на слаб поет,

а той – пред мен развял косата руса.

В онази добруджанска мараня

с две стари ремаркета из браздите

с по седем пласта бали и назад

по осем курса дневно съм отчитал.

И после в Гурково, в едно кръчме

ракия пиехме в големи чаши –

Наджми във ъгъла и насаме,

а аз естествено сред хора наши.

Тъй гласовити, сладкодумни, тез

омесени от глина добруджанци,

говореха за Българската чест,

за песни, за моми и за поганци...

О, как съм се гордеел дружно с тях,

гърди издувал съм и песни пял съм,

а после посред облаци от прах

в Тригорци се завръщахме пияни!

Три дни преди рождения ми ден

за малко с трактора да се претрепя

и "нашите" минаваха край мен,

че всеки норма гонеше нелека.

Наджми тогаз единствено дойде,

подаде ми ръка като приятел

и онова разбито ремарке

извлякохме със него от браздата.

Седяхме дълго двамата в нощта

и кротко той живота си разказа:

при мил любовник – скъпата жена,

а той – със три дечица сам наказан.

Не рече лоша дума, не прокле,

в смирението нямаше покруса...

Обгърнал го с ръка през рамене,

по-свой до днес аз друг не съм почувствал.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, ~ 2007 – edited by 9/10 mar. 2019

–––

* Туркиня врачка ми беше предсказала, че около трийсетата си година ще имам премеждие, което може да ми сложи край на живота. Текстът е по действителен случай. По средата на четирикилометровия път между Гурково и Тригорци щеше да има знак, че на онова място на 4 август, три дни преди да навърши своите трийсет се пребил някакъв млад глупак от Пловдив, дошъл да се мери с коравите добруджанци. Освен за трите хлапенца, съседът в Тригорци Наджми се грижеше и за болнавата си майка. Бел.м., tisss.