ПОСВЕЩЕНИЯ

В чест на двама мои духовни братя – 

Мишо Берберов и Данко Кръчмаров*,

и за мой кеф 

ПРЕД ЧУДОТО НА ИЗГРЯВАЩИЯ ДЕН

Пред чудото на изгряващия ден,

ти оживяваш, приятелю, пред мен

И нищо че Смъртта те покоси,

ветрецът чувствам в твоите коси,

приятелското рамо със сърце усещам

при толкова брътвеж и тъжни срещи.

Илюзиите в нас изчезват като дим,

ала приятелят е тъй необходим,

особено когато съм разочарован –

да го усещам като жест и слово,

тъй върху рамото ми сложил длан,

към бъдното заничащ замечтан

и аз – по-малкият духовен брат,

да гледам любопитен грешния ни свят,

и аз от обич да говоря, да се смея

като самотен изпращач на кораби от кея.

ПРИБИРАМЕ СЕ

ОТ БАЛЧИК

Дванайсет километра от Балчик

сред орното разкаляно поле

край острови прораснал ечемик,

под гларуси с разперени криле

вървяхме с Данко, слънцето едва

пробиваше, ръмеше ситен дъжд

и в залезна печална синева

светкавица се стрелне неведнъж.

Блестеше мокър пресният асфалт,

говорехме за вино и жени,

за някой старец, Богу дух предал

в онези тъжни февруарски дни;

край нас нарядко гуми просвистят –

шофьор ни махне, сякаш дава знак

да ни откара чак накрай света,

заспиващ бързо в падащият мрак.

Разбира се, отказваме – вървим,

докато Гурково току пред нас

изникне из мъглата в светлинки.

Животът се стопява като фас.

БОЛИ ЛИ Я 

КОСЕНАТА ТРЕВА

Боли ли я косената трева –

нима очакваш нещо да ти каже,

вдигни очи, виж тази синева

в тъгата как ни прави снажни,

през колко стръвни зими и до днес

пренесохме товара си човешки...

Да съди който ще, но и злочест,

ще ми прости тревата всички грешки;

в ухание от нежен хлорофил,

лице в калта заровил, пак ще зная,

че на косената трева съм бил

един от синовете й докрая.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, ~ 2007 – edited by 9/10 mar. 2019

–––

* Михаил Берберов (1934-1988) и Йордан Кръчмаров (1948-1986), бел.м., tisss.