Ars Poetica – ВГЛЕДАН В ТВОЕТО ДЕТСТВО

ВГЛЕДАН В

 ТВОЕТО ДЕТСТВО

На Вера

Мила дъще, морето е голямо и ти се страхуваш,
но аз съм тук, държа те за ръка и всичко съм готов
да ти обясня, да ти разкажа за онова, което знам.
Животът е голям, дъще, и твоят баща стори много –
много грешки стори твоят баща, преди да се родиш
и след това. О, как хубаво е да си жив пред морето!
Но морето желае да плуваш, без да се плашиш
от грешки, без да се колебаеш да грешиш и пак
да се надяваш, че утре денят ще е по-просторен, 
по-уютен и всички хора наоколо са много добри,
но повечето не знаят как да ти се представят
откъм добрата си страна,
моя Малка принцеске – тревога в моето сърце.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 16 oct. 2012 – еdited 14 maj 2017

Ars Poetica – ИЗБАТА НА УЛИЦА НИШ

ИЗБАТА НА УЛИЦА НИШ

Живеехме в единствената изба
на улица Ниш в прашния Пловдив,
в квартала на бежанците и бедняците,
на вдовиците и сираците от войните.
Другите живееха в къщи с градинка отпред
и чешма на двора, при баба и дядо,
а ние се завирахме под наем в изба –
единствената изба наоколо,
ала приятелите все пак държаха на мен.

Два метра под земята мина ранното ми детство,
когато мама и татко ме заключваха,
за да спечелят пари за ядене,
и аз си играех с мишленцата
и мечтаех да си имам брат,
който така и не се роди,
а хазаите ме измъчваха, като тропаха с точилка
по пода, т.е. по тавана над главата ми 
и аз крещях от обида,
и нямаше как да избягам от избата.
Ала приятелите все пак държаха на мен.

Да те измъчват две жени в разцвета си
и майка им Цвета, дъртата Цвета Дърварова,
е неприятно, разбира се,
особено когато нямаш брат,
на когото да се облегнеш,
и няма къде да избягаш.
Ала приятелите все пак държаха на мен.

Светът е чудесен, когато излизаш от изба,
два метра изпод земята когато излизаш –
това знаете ли!
Слънце, не насълзявай очите ми,
защото два метра са си два метра все пак.
Мъртвите ги заравят два метра в земята,
а бях само едно самотно хлапе на пет,
тъй че знам какво говоря.
Ала приятелите все пак държаха на мен.

Да имаш приятели е много красиво,
когато си заключен в избата на улица Ниш –
и момчетата идват пред прозореца ти
да въртят пумпал и да играят на стъклени топчета,
за да не полудееш сам в тъмната изба
с онези три жени, които блъскат с точилка,
коленичили върху пода на горния етаж –
три вещици над главата ти.

Там, два метра под земята, 
когато си още дете,
понякога е неуютно, влажно, студено, самотно.
Ала въпреки това, приятелите държаха на мен
и няма как да забравя избата на улица Ниш.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 avg. 2011 – edited 13 maj 2017

Ars Poetica – НЕЩО СВЕТЛО В МРАКА

НЕЩО СВЕТЛО

В МРАКА*

Приятел в нужда ще те изостави,
но злобният ще ти протегне крак;
дори светът за тебе да забрави,
той да забрави?... Няма как.

В любов кълнат се честни хора,
а случва се и да се отрекат,
тъй както Петър три пъти го стори,
във плен на грешната си плът.

Но виждам, има светлина и в мрака –
блестящи от омраза две очи
зад всяка неприятност ме очакват
и алилуя празнично звучи.

Набожност дивна честичко се крие
у фарисеите във тога на съдии –
в любов и в Бог кълнат се те,
за да се отвратиш от нас, Небе.  

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 26/27 uni 2012 – edited 13 maj 2017

––––

* По повод подвизаващ се из медиите образ, който все повтаря, че е философ-психолог, все се кълне в политика Иван Костов и европейските духовни ценности, а не познавам отблизо друг толкова зъл тип, изпълзял сякаш из най-мъртвешките времена на болшевизма.

Ars Poetica – ТИ, ДЪЖД...

ТИ, ДЪЖД…

Ти, дъжд,

който се влачиш по корем над Европа,

над луксозно озъбения хотел "Империал",

над гробището с мъртвите поети,

без надежда,

надвесен над афишите влажни,

над малките сребърни локви,

където играят децата...

Ти, дъжд от очите на небето бледо резедаво,

дъжд на човешката доблест корава,

ти, дъжд в косите на моята малка любима...

Ти, скитник с цветя на нищожни цели

от магазинчета стари...

Ти, дъжд на моето щастие –

как ме сродяваш с облака черен,

с планината всесилна,

с нежността на гората,

с империята на хотелите, проснати вред по земята...

Ти, дъжд!

Ти, евреино – търговец на сребърни съдове,

на звънчета от пиринч,

трополящ и танцуващ по улеи горски,

по разнебитени гласовити олуци,

поръбвайки с пяна големите

асфалтови вени на Европа...

О, дъжд,

куче на моята човешка благонадеждност,

с теб най-после мога да скръстя ръце

на гърдите,

да вдигна глава

и високо във въздуха, тръпнещ от ухание на озон,

да погледна наоколо,
облечен в сияние.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 apr.1985 – edited 11 maj 2017

Ars Poetica – ВЕЧЕ СЪМ ДРУГ

ВЕЧЕ СЪМ ДРУГ

Вече уж друг съм и нощите – дълги, 
а часовникът ми не спира да трака; 
всичко уж ми е равно и пълно, 
а защо ли все още някого чакам! 

Ще се взема в ръце и аз най-накрая 
и ще тръгна жаден и бос по земята, 
без да искам, дори без да искам да зная 
какво ще се случи оттука нататък. 

Хей вие, деца, които броите звездите 
и с шепи пилеете низ от години, 
нима и не знаете как, без да пита, 
животът безславно ще ви отмине? 

За кратко сме тука и после ни няма, 
в нечий скъп спомен ще се помотаем, 
докато приключи и смешната драма, 
в която животът ни е даден назаем. 

Рискувайте, пийте от горчивото вино 
на страсти и обич, додето сме живи, 
додето желаем, ах, додето ни има, 
малко нещастни, а всъщност щастливи. 


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 sep. 2012 – edited 11 maj 2017

Ars Poetica – ВИДЕНИЕ ОТ СТАРАТА КРЪЧМА

ВИДЕНИЕ ОТ СТАРАТА КРЪЧМА

У таз, която изчервена с очи ме стрелкаше от свян,
тъй както пиехме засмени, цинизми ръсещи без срам –

посред хвалбите пиперливи самодоволни куп мъже,
за миг в очите й красиви съзрях бесилка и въже.

И себе си видях увиснал като парцал от стар костюм,
нещастник с празните си мисли, в които няма капка ум –

пройдоха жалък, мъж наивен, макар и с остричък език,
усетих се как си отивам, в устата шибнат от плесник.

На вид уж нежен беше жестът в оплесканата механа,
че в миг усетих, неуместно шегувал съм се със жена

и бъбрил глупости, до болка разчекнал пак устата зла...
О Боже мой, как може толкоз! По-силна любовта била.

Когато тръгна към вратата и вече гледаше навън,
полюшнаха се в мен житата, и се усетих като пън,

дъжда във облака усетих, обля ме рязка светлина
и там видях се сам, несретен пред много хубава жена.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 25 noe. 2009 – edited 11 maj 2017

Ars Poetica – ПО РЕКАТА

ПО РЕКАТА

И тук, и там от август до април
къде ли не си шетал по Земята,
докато тук наблизичко съм бил,
най-много сам поседнал край реката.

Париж, Варшава, Лондон, Тел Авив
на тебе са ти били пак в нозете,
докато мене вечно на афиф
все някой ми е рязал с нож крилете.

На снимките си готин като франт,
достоен мъж, обиколил Земята,
докато покрай всеки ресторант
броя си аз стотинките в ръката.

Облечен по последна мода, шик,
ти – вечния любимец на жените,
докато мен изпращат ме с ритник
и посред бял ден виждам си звездите.

За тебе бдят отворени навред
хотели, резиденции и кметства,
докато аз дори не съм приет
и от кръчмаря в кръчмата ни местна.

Днес, господине, виждам, си върхът
на всичко тук, за мен непостижимо,
че вечно гонят ме студът, гладът,
а радва ме и разредено вино.

Поседнал в пущинака край града,
днес мислено прехвърлям си живота:
какво ли съгрешил съм за беда,
че случва се да тегля все хомота?

Ти – славен, обграден с престиж и лукс,
на бял кон принц, любимец на тълпите;
във старички доспехи аз – напук,
за присмех на глупаците и злите.

И тук, и там от август до април
къде ли не прошетал си Земята,
докато аз при корена съм бил:
трупът ти, виждам, плува по реката.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 sep. 2012 – edited 10 maj 2017