Ars Poetica – ВИДЕНИЕ ОТ СТАРАТА КРЪЧМА

ВИДЕНИЕ ОТ СТАРАТА КРЪЧМА

У таз, която изчервена с очи ме стрелкаше от свян,
тъй както пиехме засмени, цинизми ръсещи без срам –

посред хвалбите пиперливи самодоволни куп мъже,
за миг в очите й красиви съзрях бесилка и въже.

И себе си видях увиснал като парцал от стар костюм,
нещастник с празните си мисли, в които няма капка ум –

пройдоха жалък, мъж наивен, макар и с остричък език,
усетих се как си отивам, в устата шибнат от плесник.

На вид уж нежен беше жестът в оплесканата механа,
че в миг усетих, неуместно шегувал съм се със жена

и бъбрил глупости, до болка разчекнал пак устата зла...
О Боже мой, как може толкоз! По-силна любовта била.

Когато тръгна към вратата и вече гледаше навън,
полюшнаха се в мен житата, и се усетих като пън,

дъжда във облака усетих, обля ме рязка светлина
и там видях се сам, несретен пред много хубава жена.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 25 noe. 2009 – edited 11 maj 2017