У таз, която изчервена с очи ме стрелкаше от свян,
тъй както пиехме засмени, цинизми ръсещи без срам –
посред хвалбите пиперливи самодоволни куп мъже,
за миг в очите й красиви съзрях бесилка и въже.
И себе си видях увиснал като парцал от стар костюм,
нещастник с празните си мисли, в които няма капка ум –
пройдоха жалък, мъж наивен, макар и с остричък език,
усетих се как си отивам, в устата шибнат от плесник.
На вид уж нежен беше жестът в оплесканата механа,
че в миг усетих, неуместно шегувал съм се със жена
и бъбрил глупости, до болка разчекнал пак устата зла...
О Боже мой, как може толкоз! По-силна любовта била.
Когато тръгна към вратата и вече гледаше навън,
полюшнаха се в мен житата, и се усетих като пън,
дъжда във облака усетих, обля ме рязка светлина
и там видях се сам, несретен пред много хубава жена.
Пловдив – европейска
културна столица 2019
Plovdiv, 25 noe. 2009 – edited 11 maj 2017
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар