Ars Poetica – ТИ, ДЪЖД...

ТИ, ДЪЖД…

Ти, дъжд,

който се влачиш по корем над Европа,

над луксозно озъбения хотел "Империал",

над гробището с мъртвите поети,

без надежда,

надвесен над афишите влажни,

над малките сребърни локви,

където играят децата...

Ти, дъжд от очите на небето бледо резедаво,

дъжд на човешката доблест корава,

ти, дъжд в косите на моята малка любима...

Ти, скитник с цветя на нищожни цели

от магазинчета стари...

Ти, дъжд на моето щастие –

как ме сродяваш с облака черен,

с планината всесилна,

с нежността на гората,

с империята на хотелите, проснати вред по земята...

Ти, дъжд!

Ти, евреино – търговец на сребърни съдове,

на звънчета от пиринч,

трополящ и танцуващ по улеи горски,

по разнебитени гласовити олуци,

поръбвайки с пяна големите

асфалтови вени на Европа...

О, дъжд,

куче на моята човешка благонадеждност,

с теб най-после мога да скръстя ръце

на гърдите,

да вдигна глава

и високо във въздуха, тръпнещ от ухание на озон,

да погледна наоколо,
облечен в сияние.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 apr.1985 – edited 11 maj 2017