Ars Poetica – ПО РЕКАТА

ПО РЕКАТА

И тук, и там от август до април
къде ли не си шетал по Земята,
докато тук наблизичко съм бил,
най-много сам поседнал край реката.

Париж, Варшава, Лондон, Тел Авив
на тебе са ти били пак в нозете,
докато мене вечно на афиф
все някой ми е рязал с нож крилете.

На снимките си готин като франт,
достоен мъж, обиколил Земята,
докато покрай всеки ресторант
броя си аз стотинките в ръката.

Облечен по последна мода, шик,
ти – вечния любимец на жените,
докато мен изпращат ме с ритник
и посред бял ден виждам си звездите.

За тебе бдят отворени навред
хотели, резиденции и кметства,
докато аз дори не съм приет
и от кръчмаря в кръчмата ни местна.

Днес, господине, виждам, си върхът
на всичко тук, за мен непостижимо,
че вечно гонят ме студът, гладът,
а радва ме и разредено вино.

Поседнал в пущинака край града,
днес мислено прехвърлям си живота:
какво ли съгрешил съм за беда,
че случва се да тегля все хомота?

Ти – славен, обграден с престиж и лукс,
на бял кон принц, любимец на тълпите;
във старички доспехи аз – напук,
за присмех на глупаците и злите.

И тук, и там от август до април
къде ли не прошетал си Земята,
докато аз при корена съм бил:
трупът ти, виждам, плува по реката.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 sep. 2012 – edited 10 maj 2017