четвъртък, 8 декември 2016 г.

Ars Poetica – ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА

ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА
На Сончето Пехльова (EIPHNH)
 

Вали над Брест*. И тая нощ вали...
Аз никога не съм бил точно в Брест
и ти във Брест не си била, нали;
защо за Брест говорим точно днес?!

Там минал в ден дъждовен Жак Превер;
било военно време – съсипни,
блестели покривите в мрака чер
и двама се целували. Сами...

По фронтовете в шепа свили фас,
войниците бленували за дни,
такива мирни дни – като при нас,
когато с теб си бъбрим, Ирини.

Не знам над София дали вали,
ала порой над Пловдив се изля:
липата под балкона шумоли
и се отцеждат капчици лила...

Лилав се ширнал моят хоризонт,
сред облаци провира се луна
и аз като войник на оня фронт
от фаса си подръпвам светлина.

Във рокля алена изгря за миг
под струите на есенния дъжд,
тъй крехка, че гранитният войник
на хълма поклони се като мъж

пред твоята осанка на жена –
забързана, измокрена, щастлива,
и аз усетих в себе си вина,
че в тоя миг при някой друг отиваш.


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 22 maj 2007 – not edited 8 dec. 2016
______
* Спомни си, Барбара, от сутринта валеше
през този ден над Брест и ти в дъжда вървеше
наквасена, танцуваща,
усмихната, ликуваща.
Спомни си, Барбара, това се случи там,
във Брест, под оня дъжд, на улица Сиам:
за мене непозната, за тебе непознат,
ний срещнахме се двама за миг във този град
и ти ми се усмихна, сияеща, щастливка,
и аз на твойто щастие отвърнах със усмивка
и - "Барбара!" - в тоз миг
отнейде чу се вик
и ти с лице във капки, тъй млада, лека, свежа,
изтича и се хвърли в ръцете на младежа,
укрил се в един вход. И аз видях отсреща
прегръдката ви нежна, целувката гореща.
Спомни си, Барбара, и моля те, прости,
че без да се познаваме, говоря ти на "ти" -
макар за миг видени, макар и отдалече,
щом двама се обичат, на "ти" със тях съм вече...

Жак Превер (1900-1977), из стихотворението "Барбара", превод: Валери Петров. 

Ars Poetica – ВОЙНИКЪТ НА ХЪЛМА

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
 ВОЙНИКЪТ 
НА ХЪЛМА

Откакто се помня, той все си е там
–
вгледан на Изток през хиляди километри
към онези безбрежни руски степи,
към селцето, където бе черквата храм
и невръстните му братя и сестрички
скачаха наоколо като жребчета и козички
и спяха сред овчите стада и тревите
с ромона на ручея, жеравите и щурците
както никъде другаде по широкия свят
не живее странната руска душа.

И когато над смълчания селски мегдан
прогърмя тенекиеният глас на Левитан,
този развейпрах Альошка бе в сеновала
и се боричкаше там със своята бяла,
със своята тръпнеща чипоноса Катя,
която му изпохапа от страст рамената.

И го боляха още тези негови рамена,
когато потегляше на война,
и го закопчаха в неугледните дрехи
на войник от пехотата
– оттогава навеки...

Моя корава и простичка войнишка съдба,
какво знаем за световните въпроси,
за политкомисарите и разни партайгеносета,
планиращи поредната световна война!

През грохота на веригите, през прахоляка,
на Историята през опърлената ръж
ти, в
ойнико, се отправи на Запад
и се втвърдяваше бавно като истински мъж,
и разпердушини накървавените орди,
и влезе в моя Пловдив смъртно ранен,
и се втурнаха някакви възторжени хора
да ти свалят звезди посред бял ден.

...Защо ти беше да идваш тук!
По-добре да си останал един труп
там, в руските степи или край Виена,
или дори във Берлин,
само не тук
– лицемерно любим,
лицемерно презиран, 

въздиган като светец
и накрая охулен гранитен мъртвец.

1928 г. Дядо ми редник Борис Ненков Ангелов на пост

Plovdiv, 10 uli 2000 – edited 8 dec. 2016 
______
* Някогашният ми пръв помощник при създаване на един от първите след Десети ноември в България опозиционни политически вестници – "Демократическо знаме" (19 май 1990 - 26 февруари 1991) Спас Гърневски (1953) преди години организира предизборната си кампания за кмет на Пловдив с идеята Паметникът Альоша да бъде разрушен или префасониран тъй, че да не напомня за издъхналите в моя роден град от рани, болест или по друга причина войничета на някогашната Съветска армия. Текста по-горе смятах да посветя на кандидат-кмета Гърневски, но като размислих, отказах се. Остана си текстът реплика относно опити да бъде сринат знак не толкова за войнственост, колкото за пожертван млад живот. Като син и внук на фронтоваци – редници от нашата Българска армия в годините на Първата и Втората световни войни, участвали в сражения с вражески пълчища, няма как агитката на въпросния политикан и напористите днес мекерета на отвъдокеанския Биг Брадър лично да не ме засяга.

сряда, 7 декември 2016 г.

Ars Poetica – ВИРТУАЛНО НЕПОЗНАТИ

ВИРТУАЛНО НЕПОЗНАТИ


Нищичко не знам за теб, а и ти – за мене;
в делничната сива дреб те чета смутено.

Скучен влачи се денят с делничните драми
и ги виждам да стоят пред монитора си двама.

Сякаш е пред мен сега най-добрата фея,
аз пък – Дяволът с рога, току-виж се влюбя в нея.

Виртуален свят, уви! – хванати сме в мрежа,
Интернетът ще заври виртуално нежен...

И защо ли да не спрем сладкото безумие:
аз към тебе, ти към мен, само думи-думи?

Като прелетни ята думи полетяха
някъде накрай света да си търсят стряха,

да си мисля цели дни ти с какви очи си
и с какво пък ме плени, че за теб си мисля.

Пловдив – европейска столица на културата за 2016 година

Plovdiv, 14 maj 2008 – editet 7 dec. 2016 

вторник, 6 декември 2016 г.

Ars Poetica – КОГАТО СИ ОТИВАШ...

КОГАТО СИ ОТИВАШ...

Когато си отиваш и отиваш, и отиваш,
не се обръщай, моля те, назад.
Спомни си само колко бе красива
пред погледа на онзи непознат,

как той с очи те пиеше и колко
внезапно гъвкава ей тъй, за миг
като пъстърва пъргава в потока,
без да помислиш, спусна се със вик

насреща му... и как денят отвънка
като че ли изчезна и замря –
сред лястовича врява песен звънка,
дошла дотук от призрачна гора.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 17 jan. 2011 – edited 6 dec. 2016

понеделник, 5 декември 2016 г.

Ars Poetica – ТЪРСИШ КАКВОТО НЯМАШ

ТЪРСИШ КАКВОТО НЯМАШ

Русите, казват, били глупави, но хубави.
Кожата бяла мъжа ужасно го изкушава.
Луничава ли е, по-игрива била, по-страстна,
и за разлика от чернооките – не тъй опасна.

Русата си боядисва в розово ноктите,
нощем очите й светели като у котките,
тя, казват, е гальовна, нежна, добричка
и най-силно, казват, леглото обича.

За съжаление момичето ми е чернооко,
адски способно да ми стъжнява живота:
узнае ли, че мечтая за луничава котка,
ще спре да ми чисти, пере, шета, готви.

Какво ли, какво ли, какво ли да правя,
като участта на мъже и жени е такава –
което в лапите сграбчил си яко,
уви, не услажда тъй силно душата!

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 15 noe. 2013 – editef 5 dec. 2016

Ars Poetica - СКОК В БЕЗДНАТА

СКОК В БЕЗДНАТА

Увиснал в маранята на августовския ден,
с буза, подута от зъб развален,
бях последният от групата храбри скачачи –
любители на парашутизма, и значи,
обвързан, опасан, замотан в ремъци и въжа,
под копринения купол висях си ей тъй в небето.

И докато онези приятелчета
там долу под мен
кацаха щастливи върху рохкия чернозем,
тревожно си се реех като една перушина,
обзет от еуфория поне за петима
и от подъл, смразяващ, отвратителен страх,
че е много възможно да не съм като тях...
Че може би участта ми е никога да не слезна
в тази зейнала под нозете ми ужасяваща бездна.

И тогава неочаквано чух,
разбира се, не очаквано Светия Дух,
а свистенето на голямата транспортна машина,
която пла-а-авно зави над главата ми и замина
н
а
д
о
о
о
о
о
л
у
към грешната, многострадалната черна Земя,
към цялата суета на материалния свят,
и – усетил се безтелесен,
в онзи сюблимен момент
се сепнах нелепо:
А какво ли ще е без мен? 

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 7 avg. 1990 – not еditet 5 dec. 2016

неделя, 4 декември 2016 г.

Публицистика – ЕПИТАФИЯ ЗА ПРОСТОСМЪРТНИЯ ПЕТРОВ (5.)

ЕПИТАФИЯ ЗА ПРОСТОСМЪРТНИЯ ПЕТРОВ (5.) 


       Двама от подгаврилите се с Петрович, според Емил Калъчев са перфектни (съвършени) в изкуството: Тодор Б-в освен изящен поет бил автор на висока публицистика, а Добромир Т-в – поет от екстра класа. Не ми е нужно да споря с приятеля Емил, ала споря: 

    – Как може до болезненост грандоман да е талантлив и изящен? Не е ли грандоманията им знак за тяхната посредственост!

    Разбира се, че не съм прав. А не мога и май не искам да се спра; пред очите ми е разколебаният, обезвереният Петров, та мрачно усмихнат се обръщам към Емил:

    – Че какво стойностно са сътворили дотук двамата велики поети? Нима в ребусите на Тодор Б. откриваш образ, мисъл или чувство освен гола претенция! За публицистиката му освен наплевателство*, патос, пак заради позата да плещи назидателно: това ли е висока публицистика? Не откривам и помен от усилие поне да проумее чуждата позиция. За мене да си талантлив е да се стремиш към ясен изказ и хармония, не люти вражди да сееш. Леле, колко силно си се обичат тези двамца! Да, притежават усет как да се впишат в конюнктурата, но това си е качество за търговеца, за предприемача, не и за човек на изкуството, нехаен как ще го възприемат оценителите, понеже е в духовността, не в материалното. Все едно да си представим Исус, размечтал се да се разположи върху... трона на Ирод.

     И понеже Емил мълчи и си пафка цигарката, а вече съвсем ми е накипяло, продължавам да се горещя:

     – Познавам университетски светила, дето бъкел не разбират от литература, въпреки че са професори в тази област. Такъв един чешит съм го спипвал по бели гащи в елементарно неразбиране на творчеството у известна поетеса, благодарение на чийто стихове сума ти печатни коли натрупа. Онези като г-н професора окачат нимба и крилца на шмекери и нагли некадърници в изкуството.

    – Това е известно – учтиво отбелязва Емил.

   – А кои са учителите на Петров? – питам все така разпален и сам си отговарям: – Георги Райчевски, Николай Гюлев, лектори в местния клуб на самодейците. От кого да се учи! От самодейните кръжоци, от любители, които взаимно си се четкат по косъма, подбелват очи от прехласване по римушки или водят махленски свади кой е по-мил на г-н редактора на литературната притурка към местния всекидневник? Счетоводителят имаше едно качество: израснал е сред нравствени личности, между които е и злополучният Кръстю Раковски. Да, не е имал условия да усъвършенства стила си; но като случай, е показателен за отвратителния факт колко хитро, колко умело у нас се задушава и отстранява от общественото внимание най-ценното в изкуството – неговата актуалност, силата му да служи на простосмъртния, а не на вълци в овчи кожи, според онзи стих у Ботев**.

    – Лесно му било да пише за несправедливости от миналото – не се
сдържа Емил, – но какво е правил, когато са ставали тези безобразия! Мълчал си е. И той, като мнозина сегашни разпалени критици на комунизма. Тогава... тогава да е писал! Ама си траел, нали?

    И му разправям на моя приятел и автор, когото уважавам за уравновесения му нрав, колко пъти Петров е тръгвал сам
и беззащитен срещу ръжена, само защото съвестта го е принуждавала, колко пъти преследван и унижаван е бил баш от хубавите хора, устроили се покрай трапезите на властта и конюнктурата. Този неврастеник, този "графоман" всъщност е твърде уязвим, за да приеме каквито и да са компромиси с представата си за достойнство и родолюбие.

    Но събеседникът ми не знаеше тези подробности; знаем ги неколцина като мене, Марин Кадиев (може би) и съпругата на простосмъртния счетоводител.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 29 uli 2006 – edited 4 dec. 2016

Илюстрации:

Пловдивският митрополит Николай, образ на религиозния фанатик (горе).
Един от шедьоврите на архитектурата в Пловдив, унищожени от невежествената власт по време на Т.Живковото управление: сградата на "Аптека Марица" (долу).
_____
* От "наплевать" (рус.) 1. Наплюя, оплюя; 2. Прен. в разговорната реч: пренебрежително да се отнеса към някого. Вж. Руско-български речник на Сава Чукалов, изд. 1969 г., с. 487-488.
** ...Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на всяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци в овчи кожи...
(Из "Борба", 1871 г.) 

tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.)

tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.) :   ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.)   Повика дъщеря си Сара, хвана я за ръка и я даде н...