Публицистика – ЕПИТАФИЯ ЗА ПРОСТОСМЪРТНИЯ ПЕТРОВ (5.)

ЕПИТАФИЯ ЗА ПРОСТОСМЪРТНИЯ ПЕТРОВ (5.) 

       Двама от подгаврилите се с Петрович, според Емил Калъчев са перфектни (съвършени) в изкуството: Тодор Б-в освен изящен поет бил автор на висока публицистика, а Добромир Т-в – поет от екстра класа. Не ми е нужно да споря с приятеля Емил, ала споря: 

    – Как може до болезненост грандоман да е талантлив и изящен? Не е ли грандоманията им знак за тяхната посредственост!

    Разбира се, че не съм прав. А не мога и май не искам да се спра; пред очите ми е разколебаният, обезвереният Петров, та мрачно усмихнат се обръщам към Емил:

    – Че какво стойностно са сътворили дотук двамата велики поети? Нима в ребусите на Тодор Б. откриваш образ, мисъл или чувство освен гола претенция! За публицистиката му освен наплевателство*, патос, пак заради позата да плещи назидателно: това ли е висока публицистика? Не откривам и помен от усилие поне да проумее чуждата позиция. За мене да си талантлив е да се стремиш към ясен изказ и хармония, не люти вражди да сееш. Леле, колко силно си се обичат тези двамца! Да, притежават усет как да се впишат в конюнктурата, но това си е качество за търговеца, за предприемача, не и за човек на изкуството, нехаен как ще го възприемат оценителите, понеже е в духовността, не в материалното. Все едно да си представим Исус, размечтал се да се разположи върху... трона на Ирод.

     И понеже Емил мълчи и си пафка цигарката, а вече съвсем ми е накипяло, продължавам да се горещя:

     – Познавам университетски светила, дето бъкел не разбират от литература, въпреки че са професори в тази област. Такъв един чешит съм го спипвал по бели гащи в елементарно неразбиране на творчеството у известна поетеса, благодарение на чийто стихове сума ти печатни коли натрупа. Онези като г-н професора окачат нимба и крилца на шмекери и нагли некадърници в изкуството.

    – Това е известно – учтиво отбелязва Емил.

   – А кои са учителите на Петров? – питам все така разпален и сам си отговарям: – Георги Райчевски, Николай Гюлев, лектори в местния клуб на самодейците. От кого да се учи! От самодейните кръжоци, от любители, които взаимно си се четкат по косъма, подбелват очи от прехласване по римушки или водят махленски свади кой е по-мил на г-н редактора на литературната притурка към местния всекидневник? Счетоводителят имаше едно качество: израснал е сред нравствени личности, между които е и злополучният Кръстю Раковски. Да, не е имал условия да усъвършенства стила си; но като случай, е показателен за отвратителния факт колко хитро, колко умело у нас се задушава и отстранява от общественото внимание най-ценното в изкуството – неговата актуалност, силата му да служи на простосмъртния, а не на вълци в овчи кожи, според онзи стих у Ботев**.

    – Лесно му било да пише за несправедливости от миналото – не се сдържа Емил, – но какво е правил, когато са ставали тези безобразия! Мълчал си е. И той, като мнозина сегашни разпалени критици на комунизма. Тогава... тогава да е писал! Ама си траел, нали?

    И му разправям на моя приятел и автор, когото уважавам за уравновесения му нрав, колко пъти Петров е тръгвал сам и беззащитен срещу ръжена, само защото съвестта го е принуждавала, колко пъти преследван и унижаван е бил баш от хубавите хора, устроили се покрай трапезите на властта и конюнктурата. Този неврастеник, този "графоман" всъщност е твърде уязвим, за да приеме каквито и да са компромиси с представата си за достойнство и родолюбие.

    Но събеседникът ми не знаеше тези подробности; знаем ги неколцина като мене, Марин Кадиев (може би) и съпругата на простосмъртния счетоводител.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 29 uli 2006 – edited 4 dec. 2016

Илюстрации:

Пловдивският митрополит Николай, образ на религиозния фанатик (горе).

Един от шедьоврите на архитектурата в Пловдив, унищожени от невежествената власт по време на Т.Живковото управление: сградата на "Аптека Марица" (долу).

_____
* От "наплевать" (рус.) 1. Наплюя, оплюя; 2. Прен. в разговорната реч: пренебрежително да се отнеса към някого. Вж. Руско-български речник на Сава Чукалов, изд. 1969 г., с. 487-488.

** ...Свестните у нас считат за луди,

глупецът вредом всеки почита:

"Богат е", казва, пък го не пита

колко е души изгорил живи,

сироти колко той е ограбил

и пред олтарят бога измамил

с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

И на обществен тоя мъчител

и поп, и черква с вяра слугуват;

нему се кланя дивак учител,

и с вестникарин зайдно мъдруват,

че страх от бога било начало

на всяка мъдрост... Туй е казало

стадо от вълци в овчи кожи...

(Из "Борба", 1871 г.)