Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
ВОЙНИКЪТ
НА ХЪЛМА
Откакто се помня, той все си е там –
вгледан на Изток през хиляди километри
към онези безбрежни руски степи,
към селцето, където бе черквата храм
и невръстните му братя и сестрички
скачаха наоколо като жребчета и козички
и спяха сред овчите стада и тревите
с ромона на ручея, жеравите и щурците
както никъде другаде по широкия свят
не живее странната руска душа.
И когато над смълчания селски мегдан
прогърмя тенекиеният глас на Левитан,
този развейпрах Альошка бе в сеновала
и се боричкаше там със своята бяла,
със своята тръпнеща чипоноса Катя,
която му изпохапа от страст рамената.
И го боляха още тези негови рамена,
когато потегляше на война,
и го закопчаха в неугледните дрехи
на войник от пехотата – оттогава навеки...
Моя корава и простичка войнишка съдба,
какво знаем за световните въпроси,
за политкомисарите и разни партайгеносета,
планиращи поредната световна война!
През грохота на веригите, през прахоляка,
на Историята през опърлената ръж
ти, войнико, се отправи на Запад
и се втвърдяваше бавно като истински мъж,
и разпердушини накървавените орди,
и влезе в моя Пловдив смъртно ранен,
и се втурнаха някакви възторжени хора
да ти свалят звезди посред бял ден.
...Защо ти беше да идваш тук!
По-добре да си останал един труп
там, в руските степи или край Виена,
или дори във Берлин,
само не тук – лицемерно любим,
лицемерно презиран,
въздиган като светец
ВОЙНИКЪТ
НА ХЪЛМА
Откакто се помня, той все си е там –
вгледан на Изток през хиляди километри
към онези безбрежни руски степи,
към селцето, където бе черквата храм
и невръстните му братя и сестрички
скачаха наоколо като жребчета и козички
и спяха сред овчите стада и тревите
с ромона на ручея, жеравите и щурците
както никъде другаде по широкия свят
не живее странната руска душа.
И когато над смълчания селски мегдан
прогърмя тенекиеният глас на Левитан,
този развейпрах Альошка бе в сеновала
и се боричкаше там със своята бяла,
със своята тръпнеща чипоноса Катя,
която му изпохапа от страст рамената.
И го боляха още тези негови рамена,
когато потегляше на война,
и го закопчаха в неугледните дрехи
на войник от пехотата – оттогава навеки...
Моя корава и простичка войнишка съдба,
какво знаем за световните въпроси,
за политкомисарите и разни партайгеносета,
планиращи поредната световна война!
През грохота на веригите, през прахоляка,
на Историята през опърлената ръж
ти, войнико, се отправи на Запад
и се втвърдяваше бавно като истински мъж,
и разпердушини накървавените орди,
и влезе в моя Пловдив смъртно ранен,
и се втурнаха някакви възторжени хора
да ти свалят звезди посред бял ден.
...Защо ти беше да идваш тук!
По-добре да си останал един труп
там, в руските степи или край Виена,
или дори във Берлин,
само не тук – лицемерно любим,
лицемерно презиран,
въздиган като светец
и накрая охулен гранитен мъртвец.
Plovdiv, 10 uli 2000 – edited 8 dec. 2016
______
* Някогашният ми пръв помощник при създаване на един от първите след Десети ноември в България опозиционни политически вестници – "Демократическо знаме" (19 май 1990 - 26 февруари 1991) Спас Гърневски (1953) преди години организира предизборната си кампания за кмет на Пловдив с идеята Паметникът Альоша да бъде разрушен или префасониран тъй, че да не напомня за издъхналите в моя роден град от рани, болест или по друга причина войничета на някогашната Съветска армия. Текста по-горе смятах да посветя на кандидат-кмета Гърневски, но като размислих, отказах се. Остана си текстът реплика относно опити да бъде сринат знак не толкова за войнственост, колкото за пожертван млад живот. Като син и внук на фронтоваци – редници от нашата Българска армия в годините на Първата и Втората световни войни, участвали в сражения с вражески пълчища, няма как агитката на въпросния политикан и напористите днес мекерета на отвъдокеанския Биг Брадър лично да не ме засяга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар