Ars Poetica – ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА

ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА
На Сончето Пехльова (EIPHNH)

 

Вали над Брест*. И тая нощ вали...
Аз никога не съм бил точно в Брест
и ти във Брест не си била, нали;
защо за Брест говорим точно днес?!

Там минал в ден дъждовен Жак Превер;
било военно време – съсипни,
блестели покривите в мрака чер
и двама се целували. Сами...

По фронтовете в шепа свили фас,
войниците бленували за дни,
такива мирни дни – като при нас,
когато с теб си бъбрим, Ирини.

Не знам над София дали вали,
ала порой над Пловдив се изля:
липата под балкона шумоли
и се отцеждат капчици лила...

Лилав се ширнал моят хоризонт,
сред облаци провира се луна
и аз като войник на оня фронт
от фаса си подръпвам светлина.

Във рокля алена изгря за миг
под струите на есенния дъжд,
тъй крехка, че гранитният войник
на хълма поклони се като мъж

пред твоята осанка на жена –
забързана, измокрена, щастлива,
и аз усетих в себе си вина,
че в тоя миг при някой друг отиваш.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 22 maj 2007 – not edited 8 dec. 2016

______
* Спомни си, Барбара, от сутринта валеше
през този ден над Брест и ти в дъжда вървеше
наквасена, танцуваща,
усмихната, ликуваща.
Спомни си, Барбара, това се случи там,
във Брест, под оня дъжд, на улица Сиам:
за мене непозната, за тебе непознат,
ний срещнахме се двама за миг във този град
и ти ми се усмихна, сияеща, щастливка,
и аз на твойто щастие отвърнах със усмивка
и - "Барбара!" - в тоз миг
отнейде чу се вик
и ти с лице във капки, тъй млада, лека, свежа,
изтича и се хвърли в ръцете на младежа,
укрил се в един вход. И аз видях отсреща
прегръдката ви нежна, целувката гореща.
Спомни си, Барбара, и моля те, прости,
че без да се познаваме, говоря ти на "ти" -
макар за миг видени, макар и отдалече,
щом двама се обичат, на "ти" със тях съм вече...

Жак Превер (1900-1977), из стихотворението "Барбара", превод: Валери Петров.