КОГАТО СИ ОТИВАШ...
Когато
си отиваш и отиваш, и отиваш,
не се обръщай, моля те, назад.
Спомни си само колко бе красива
пред погледа на онзи непознат,
как той с очи те пиеше и колко
внезапно гъвкава ей тъй, за миг
като пъстърва пъргава в потока,
без да помислиш, спусна се със вик
насреща му... и как денят отвънка
като че ли изчезна и замря –
сред лястовича врява песен звънка,
дошла дотук от призрачна гора.
не се обръщай, моля те, назад.
Спомни си само колко бе красива
пред погледа на онзи непознат,
как той с очи те пиеше и колко
внезапно гъвкава ей тъй, за миг
като пъстърва пъргава в потока,
без да помислиш, спусна се със вик
насреща му... и как денят отвънка
като че ли изчезна и замря –
сред лястовича врява песен звънка,
дошла дотук от призрачна гора.
Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 17 jan. 2011 – edited 6 dec. 2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар