вторник, 6 декември 2016 г.

Ars Poetica – КОГАТО СИ ОТИВАШ...

КОГАТО СИ ОТИВАШ...

Когато си отиваш и отиваш, и отиваш,
не се обръщай, моля те, назад.
Спомни си само колко бе красива
пред погледа на онзи непознат,

как той с очи те пиеше и колко
внезапно гъвкава ей тъй, за миг
като пъстърва пъргава в потока,
без да помислиш, спусна се със вик

насреща му... и как денят отвънка
като че ли изчезна и замря –
сред лястовича врява песен звънка,
дошла дотук от призрачна гора.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 17 jan. 2011 – edited 6 dec. 2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1697.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (1697.) ТРИМОНЦИУМ  1. И ти дотичваше загрижена за улиците, за дъжда, за вятъра, за думите, за времето, за в...