Ars Poetica – ХЕЙ, МОМИЧЕ

ХЕЙ, МОМИЧЕ

Не съм във първа младост вече,
времето ми май изтече.
Хей, момиче!

Не съм дори във втора младост,
че и възрастта е гадост.
Хей, момиче!

Как мечтал съм да те срещна –
нежна, дива и гореща...
Хей, момиче!

Но кажи какво да правя –
любовта се не забравя.
Хей, момиче!

Днес противен съм на всички,
няма кой да ме обича.
Хей, момиче!

Ала щом съм жив и дишам,
стихове щом още пиша,
хей, момиче! –

ще си мисля, ще сънувам,
че със тебе се целувам...
Хей, момиче!

И когато падне мракът,
хлопне ли над мен капакът,
даже в гроба си студен
ще повтарям тоз рефрен:
Хей, момиче!


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 13 jan. 2011 – edited 22 noe. 2016

Ars Poetica – ПОХЛОПА НЯКОЙ

– Кой хлопа в този късен час?
– Аз хлопам – каза Финдли.
– Върви си! Всички спят у нас!
– Не всички! – каза Финдли...*

ПОХЛОПА НЯКОЙ

– Похлопа някой. Боже мили, защо на моята врата?
Навярно сбъркал, ще отмине. Тъй мрачна е нощта!

– Дъждът съм аз, какво те плаши! Ела ми отвори,
сложи на масата две чаши. Знам хиляди игри.

– Не ми е време да играя, а и за пръв път чувам дъжд
наоколо да се мотае, да ми говори с глас на мъж.

– Добре де, Вятърът съм, който сред клоните отпред шуми
и в процепите като коте проплаква в твойте сиви дни.

– Върви си, няма да отворя. Не знам защо си още вън,
когато всички свестни хора спят своя нощен сън.

...И не отвори. И отмина случайният неканен гост.
Кой беше – ще виси с години пред нея простият въпрос,

че бе дъждовна нощ такава, безлунна и студена бе.
Нечакана ни се явяваш, любов, със мирис на Небе.


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 9 maj 2008 – edited 22 noe. 2016

_____
* Из "Финдли", Робърт Бърнс (1759-1796)
.

– Кой хлопа в този късен час?
– Аз хлопам – каза Финдли.
– Върви си! Всички спят у нас!
– Не всички! – каза Финдли.

– Не зная как си се решил...

– Реших се – каза Финдли.

– Ти май си нещо наумил.

– Май нещо – каза Финдли.

– При  тебе ако дойда вън...

– Ела де! – каза Финдли.

– Нощта ще минем и без сън.

– Ще минем! – каза Финдли.

– При мен да дойдеш, току-виж...

– Да дойда? – каза Финдли.

– И утре, знам, ще тропаш пак.

– Ще тропам! – каза Финдли.

– Ще ти отворя, ала чуй...

– Отваряй!...– каза Финдли.

– Ни дума някому за туй.
– Ни дума! – каза Финдли.

Превод: Владимир Свинтила

Ars Poetica – ПОНЯКОГА ЖЕЛАЯ ДА ТЕ ВИДЯ

ПОНЯКОГА ЖЕЛАЯ ДА ТЕ ВИДЯ

Понякога желая да те видя.
И знаеш ли – това не е любов.
Могъл бих да те гледам, без да мигна
и даже без проява на възторг.

Край масата – сама, облакътена,
а вън дъждът вечерен тъй ръми,
че локвите се отразяват в мене
сред гроздове от чужди светлини.

Часовникът ми в кухнята тиктака,
над гозбата се вие аромат,
отцежда сиви мигове чешмата,
умирам кротко в мириса на хляб.

Все по-далеч момичета изящни
извиват изкусителни тела
и знам, че само искам да ти кажа:
Не ме ревнувай, моля те, ела!


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 18 avg. 2007 – edited 22 noe. 2016

Ars Poetica – РОГАТА

    …Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Мойсей е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш? Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват.

    А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание. А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И пак се наведе надолу и пишеше по земята.*

РОГАТА


Скрити в уютния здрач от погледи любопитни,
мъж и млада жена разговарят в нощта.
Те не знаят защо са си нужни,
но греши, който мисли, че това е любов.

За какво му е тя?
За какво й е той?
Тя си има у дома своя Аполон.
Той си има своето Разочарование –
и това е изворът на неговите страдания,
поради което се налага тя да му звъни
и да си мисли за него в почивните дни,
когато няма как,
ах! – когато няма как
да му звънне тайно в полунощния мрак
и да започне онази безкрайна верига
от въздишки и думи като взети от книга.

Седнала по турски върху плюшения диван,
за всичко, за всичко тя иска да му разкаже,
от което пък той се чувства по-важен
и въобще, мъничко поласкан.

Да, но когато съпругът е вкъщи,
тя все намира за какво да се мръщи,
и щом го отпрати от семейния дом,
като орел се спуска върху онзи телефон
и в слушалката, задъхана, съобщава нещо,
от което на мъжа отсреща му става горещо
и към Небесата очите печални обърнал,
пита Господ с поглед посърнал:

 – О, Господи!
Какво става с нея?
Какво става с мене?
Какви са тия проблеми по никое време!?
Тя не е моя.
Тя, значи, е чужда,
пък аз от моето момиче си имам нужда...
Но моето момиче с някакъв ръб ми изневерява,
и значи, онези двамата какво да ги правя,
освен да си посипя кратуната с пепел,
света да гледам свирепо
и да грача във здрача,
и да казвам, че нищо ми няма,
когато свят ми се вие от тази измяна.

* * *
…И авторът, като вижда така разклонени
рогата му – Боже! – ей такива големи,
се пита: ще издържи ли мъжът и докога
на онзи съпруг да не сложи подобни рога?

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 21 noe. 1991 – edited 21 noe. 2016

______
* От Йоан, 8-3-11.

Ars Poetica – ФАНИ

ФАНИ


Всички казват: Освести се, тоя трябва да е луд.
Може ли едно момиче да обича мъж прочут?

И с какво прочут е, Боже! Три развода – пет жени.
С него брак е невъзможен. Бързо с друг го замени.

Припкат под небето ясно толкоз уредни момци…
Станала си тъй ужасна, писна ни от тоя цирк!

Съвземи се. Хей момиче, истината осъзнай –
няма как да те обича, този с тебе си играй.

Слуша ги горката Фани. Да, бе, прави са, уви!
Цялата е в рани Фани. Чак сърцето й кърви.

Та склони на онзи весел момък огнен и напет,
дето й досажда вечер вече месеци наред.

В неговия дом пристигна с глъч и врява на хлапе.
Бях на сватбата им. Вдигнах три наздравици поне.

Цяла беше в бяло Фани. Пукаха с пищови там,
та си тръгнах цял във рани и потънал в срам.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 18 apr. 2011 – edited 19 noe. 2016

Ars Poetica – ВЪЛШЕБНАТА ПТИЦА ФЕНИКС

ВЪЛШЕБНАТА ПТИЦА ФЕНИКС

Знакът на отпадъците, на боклука, 
на вторичните суровини* 
тия дни изненадващо ме плени, 
когато в провинциалния европейски здрач 
дочух от камината хладна яростен плач…  

В мизерна стая, в мизерен квартал 
живял клоун някой си, скромно живял. 
Подир тътнежа на цирка тихо се връщал, 
у дома си влизал, илюзиите си прегръщал 
и така всяка нощ в най-дълбоката зима
шепнел екзотичното име на своята любима. 

Висял, значи, пред опушено едно огледало 
да разглежда муцуната си остаряла, 
да подрежда и да рисува бръчици нежни 
сякаш следи от безгрижен смях – 
да не стреснат случайно, а да изглеждат 
небрежно и безметежно 
браздите от страх. 

Навярно и край вас зад панела бетонен 
и вътре у вас живее сантиментален спомен 
за цирк с дресьори и ловки атлети, 
кокетни дами в оскъдно трико, 
танцьори с пайети, 
цигани с цигулки, певачки, тромпети, 
тигри, лъвове, титани 
и прочие животни и хулигани, 
един крал на цирка с голямото си „К” 
и с всичките му там 
финтифлюшки на славата, т.е. 
официалности, любезности, еполети, конфети, 
топовни гърмежи, 
прощални и поздравителни салюти, 
пищни цветни гирлянди, 
цигулки „Страдипреварикартофикус”, 
балони, 
тимпани, 
пищялки, 
захарен памук, 
звънчета 
и една ревла два реда пред вас, 
която циври на глас – 
кой я знае защо! – 
мама, която те прегръща, и върхът на всичко, 
на всичката отврат и бъркотия, 
над всички тия, ония,

над всички тях – 
клоунът, който произвежда порции смях.  

Щом обаче публиката се разотиде, 
светлините на рампата щом полека изстинат, 
пазачът с мустаците огромни

хлопва вратите железни и
последният тролей отнася очарованата публика 
вдън гори тилилейски на големия самодоволен град, 
а оня клоун във вехтичкия си балтон 
бавно куцука към студения си дом. 

И тога-а-а-ава внезапно от спомените, 
от миналото и необозримия мрак, 
сред декемврийския кучешки студ, 
сред оцъклените локви 
изящна и опасна,

красива като жарава 
Птицата Феникс внезапно се появява 
и до такава степен е в състояние да те плени, 
че да забравиш изобщо вторичните суровини.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

 

Plovdiv, 3 dec. 1981 – еdited 18 noe. 2016 

_______

* Лого на фирма за вторични суровини

Ars Poetica – ХЛАПЕТА ТЪНКОКРАКИ, БОСОНОГИ

ХЛАПЕТА ТЪНКОКРАКИ, БОСОНОГИ

Хлапета тънкокраки, босоноги,
уж кротки, а ужасно докачливи,
деца, забравени дори от Бога, 
щастливи като бурени сред нива. 

Джендем тепе бе детското ни царство
и бедността – любима територия,
където сред кавги или коварства
се учихме цинично да говорим.

Доказвахме се често и с юмруци,
гамени по крайградските градини –
ту плодното дръвче с тояга брулим,
ту зобаме къпини и глогини

или се гоним голи по Марица,
картофи крадени печем на къра,
подир сакат или след хубавица
подсвиркваме и дяволски се кълчим.

И колко пъти сам с разбита тиква
прибирал съм се мрачен, разтреперан! 

Така от ранното си детство свикнах
със злото да съм мера според мера.

О, нас съвсем не глезеха бащите,
че бяха истински мъже корави –
пердашат първо*, после ще те питат,
а ти каквито щеш си ги разправяй,

размазвай сълзи, артистично хълцай,
инат набирай яростно в душата,
притихнал бит и разкървен на хълбок,
изритан от баща си в тъмнината...

Случайно може би, едва сега си спомням
какъв съм бил, едва сега се питам
как някога открил съм се свободен
под Нечий взор, надникнал от звездите.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 11 apr. 2011 – edited 17 noe. 2016

_____
* Той си знае защо го бият е фраза на ония странни педагози, каквито бяха поколението на моите родители. И още две фрази ме следват по пети от детските и юношеските ми години: На кого, бе, на кого от рода се е метнал, та така ни излага! и От теб, мама, стока няма да стане! - изречени с гняв и болка. Респектът към родителите у мене обаче си остава непокътнат, колкото и жестоко да са се отнасяли. Години подир смъртта им си давам сметка колко силно ги обичам именно защото не са прощавали ни една моя пакост, а за всяко прегрешение се налагаше да плащам висока цена, барабар с лихвите.