Ars Poetica – ПОХЛОПА НЯКОЙ

– Кой хлопа в този късен час?
– Аз хлопам – каза Финдли.
– Върви си! Всички спят у нас!
– Не всички! – каза Финдли...*

ПОХЛОПА НЯКОЙ

– Похлопа някой. Боже мили, защо на моята врата?
Навярно сбъркал, ще отмине. Тъй мрачна е нощта!

– Дъждът съм аз, какво те плаши! Ела ми отвори,
сложи на масата две чаши. Знам хиляди игри.

– Не ми е време да играя, а и за пръв път чувам дъжд
наоколо да се мотае, да ми говори с глас на мъж.

– Добре де, Вятърът съм, който сред клоните отпред шуми
и в процепите като коте проплаква в твойте сиви дни.

– Върви си, няма да отворя. Не знам защо си още вън,
когато всички свестни хора спят своя нощен сън.

...И не отвори. И отмина случайният неканен гост.
Кой беше – ще виси с години пред нея простият въпрос,

че бе дъждовна нощ такава, безлунна и студена бе.
Нечакана ни се явяваш, любов, със мирис на Небе.


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 9 maj 2008 – edited 22 noe. 2016

_____
* Из "Финдли", Робърт Бърнс (1759-1796)
.

– Кой хлопа в този късен час?
– Аз хлопам – каза Финдли.
– Върви си! Всички спят у нас!
– Не всички! – каза Финдли.

– Не зная как си се решил...

– Реших се – каза Финдли.

– Ти май си нещо наумил.

– Май нещо – каза Финдли.

– При  тебе ако дойда вън...

– Ела де! – каза Финдли.

– Нощта ще минем и без сън.

– Ще минем! – каза Финдли.

– При мен да дойдеш, току-виж...

– Да дойда? – каза Финдли.

– И утре, знам, ще тропаш пак.

– Ще тропам! – каза Финдли.

– Ще ти отворя, ала чуй...

– Отваряй!...– каза Финдли.

– Ни дума някому за туй.
– Ни дума! – каза Финдли.

Превод: Владимир Свинтила