Ars Poetica – ВЪЛШЕБНАТА ПТИЦА ФЕНИКС

ВЪЛШЕБНАТА ПТИЦА ФЕНИКС

Знакът на отпадъците, на боклука, 
на вторичните суровини* 
тия дни изненадващо ме плени, 
когато в провинциалния европейски здрач 
дочух от камината хладна яростен плач…  

В мизерна стая, в мизерен квартал 
живял клоун някой си, скромно живял. 
Подир тътнежа на цирка тихо се връщал, 
у дома си влизал, илюзиите си прегръщал 
и така всяка нощ в най-дълбоката зима
шепнел екзотичното име на своята любима. 

Висял, значи, пред опушено едно огледало 
да разглежда муцуната си остаряла, 
да подрежда и да рисува бръчици нежни 
сякаш следи от безгрижен смях – 
да не стреснат случайно, а да изглеждат 
небрежно и безметежно 
браздите от страх. 

Навярно и край вас зад панела бетонен 
и вътре у вас живее сантиментален спомен 
за цирк с дресьори и ловки атлети, 
кокетни дами в оскъдно трико, 
танцьори с пайети, 
цигани с цигулки, певачки, тромпети, 
тигри, лъвове, титани 
и прочие животни и хулигани, 
един крал на цирка с голямото си „К” 
и с всичките му там 
финтифлюшки на славата, т.е. 
официалности, любезности, еполети, конфети, 
топовни гърмежи, 
прощални и поздравителни салюти, 
пищни цветни гирлянди, 
цигулки „Страдипреварикартофикус”, 
балони, 
тимпани, 
пищялки, 
захарен памук, 
звънчета 
и една ревла два реда пред вас, 
която циври на глас – 
кой я знае защо! – 
мама, която те прегръща, и върхът на всичко, 
на всичката отврат и бъркотия, 
над всички тия, ония,

над всички тях – 
клоунът, който произвежда порции смях.  

Щом обаче публиката се разотиде, 
светлините на рампата щом полека изстинат, 
пазачът с мустаците огромни

хлопва вратите железни и
последният тролей отнася очарованата публика 
вдън гори тилилейски на големия самодоволен град, 
а оня клоун във вехтичкия си балтон 
бавно куцука към студения си дом. 

И тога-а-а-ава внезапно от спомените, 
от миналото и необозримия мрак, 
сред декемврийския кучешки студ, 
сред оцъклените локви 
изящна и опасна,

красива като жарава 
Птицата Феникс внезапно се появява 
и до такава степен е в състояние да те плени, 
че да забравиш изобщо вторичните суровини.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

 

Plovdiv, 3 dec. 1981 – еdited 18 noe. 2016 

_______

* Лого на фирма за вторични суровини