Ars Poetica – ХЛАПЕТА ТЪНКОКРАКИ, БОСОНОГИ

ХЛАПЕТА ТЪНКОКРАКИ, БОСОНОГИ

Хлапета тънкокраки, босоноги,
уж кротки, а ужасно докачливи,
деца, забравени дори от Бога, 
щастливи като бурени сред нива. 

Джендем тепе бе детското ни царство
и бедността – любима територия,
където сред кавги или коварства
се учихме цинично да говорим.

Доказвахме се често и с юмруци,
гамени по крайградските градини –
ту плодното дръвче с тояга брулим,
ту зобаме къпини и глогини

или се гоним голи по Марица,
картофи крадени печем на къра,
подир сакат или след хубавица
подсвиркваме и дяволски се кълчим.

И колко пъти сам с разбита тиква
прибирал съм се мрачен, разтреперан! 

Така от ранното си детство свикнах
със злото да съм мера според мера.

О, нас съвсем не глезеха бащите,
че бяха истински мъже корави –
пердашат първо*, после ще те питат,
а ти каквито щеш си ги разправяй,

размазвай сълзи, артистично хълцай,
инат набирай яростно в душата,
притихнал бит и разкървен на хълбок,
изритан от баща си в тъмнината...

Случайно може би, едва сега си спомням
какъв съм бил, едва сега се питам
как някога открил съм се свободен
под Нечий взор, надникнал от звездите.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 11 apr. 2011 – edited 17 noe. 2016

_____
* Той си знае защо го бият е фраза на ония странни педагози, каквито бяха поколението на моите родители. И още две фрази ме следват по пети от детските и юношеските ми години: На кого, бе, на кого от рода се е метнал, та така ни излага! и От теб, мама, стока няма да стане! - изречени с гняв и болка. Респектът към родителите у мене обаче си остава непокътнат, колкото и жестоко да са се отнасяли. Години подир смъртта им си давам сметка колко силно ги обичам именно защото не са прощавали ни една моя пакост, а за всяко прегрешение се налагаше да плащам висока цена, барабар с лихвите.