Ars Poetica – РОГАТА

    …Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Мойсей е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш? Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват.

    А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание. А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И пак се наведе надолу и пишеше по земята.*

РОГАТА


Скрити в уютния здрач от погледи любопитни,
мъж и млада жена разговарят в нощта.
Те не знаят защо са си нужни,
но греши, който мисли, че това е любов.

За какво му е тя?
За какво й е той?
Тя си има у дома своя Аполон.
Той си има своето Разочарование –
и това е изворът на неговите страдания,
поради което се налага тя да му звъни
и да си мисли за него в почивните дни,
когато няма как,
ах! – когато няма как
да му звънне тайно в полунощния мрак
и да започне онази безкрайна верига
от въздишки и думи като взети от книга.

Седнала по турски върху плюшения диван,
за всичко, за всичко тя иска да му разкаже,
от което пък той се чувства по-важен
и въобще, мъничко поласкан.

Да, но когато съпругът е вкъщи,
тя все намира за какво да се мръщи,
и щом го отпрати от семейния дом,
като орел се спуска върху онзи телефон
и в слушалката, задъхана, съобщава нещо,
от което на мъжа отсреща му става горещо
и към Небесата очите печални обърнал,
пита Господ с поглед посърнал:

 – О, Господи!
Какво става с нея?
Какво става с мене?
Какви са тия проблеми по никое време!?
Тя не е моя.
Тя, значи, е чужда,
пък аз от моето момиче си имам нужда...
Но моето момиче с някакъв ръб ми изневерява,
и значи, онези двамата какво да ги правя,
освен да си посипя кратуната с пепел,
света да гледам свирепо
и да грача във здрача,
и да казвам, че нищо ми няма,
когато свят ми се вие от тази измяна.

* * *
…И авторът, като вижда така разклонени
рогата му – Боже! – ей такива големи,
се пита: ще издържи ли мъжът и докога
на онзи съпруг да не сложи подобни рога?

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 21 noe. 1991 – edited 21 noe. 2016

______
* От Йоан, 8-3-11.