Ars Poetica - ПАЛЕНЕ НА СТЪРНИЩАТА

Йордан Кръчмаров – Данко (1948-1986)

ПАЛЕНЕ НА СТЪРНИЩАТА

Видели ли сте лете как пробива
след огъня най-острата трева?
След жътвата,

като пшенична нива
и аз така се учех да раста.*

Dobrudzha, avg. 1980 – not edited 28 uni 2016

––––

* Пътувахме с Данко (Й. Кръчмаров) от Балчик за Гурково. От рейса съзрях горящите стърнища край изоставеното турско гробище преди Брястово. Там, докато се тръскаме на задната седалка по междуселския автобус от Балчик към Гурково, съчиних този текст. Опитвах години по-късно да добавя още редове, но текстът упорито ми се съпротивяваше и накрая вдигнах ръце от него. От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г., стр. 53.

Ars Poetica - ЛИШЕН ОТ ЛЮБОВ

ЛИШЕН 

ОТ ЛЮБОВ

Лишен от любовта, ръждясвам – 
будилник в неразтребен хол,
затънала в чинии маса,
без крак един останал стол,

шише от евтино шампанско,
на екс изпито в пристъп лош,
рус косъм, скочил от косата
на милата ми тази нощ,

сандалите й насред хола,
бикини, смъкнати под колене,
любов, която ходи гола,
но с пръст помахва: "Скъпи, не!"

И що да сторя сам горкият,
светът е кофти устроен –
да ходя жаден, а да ми се пие, 
тъй както случва се и с мен. 

Plovdiv, 16 fev. 2014 – edited 23 uni 2016

Ars Poetica - ЖЕГА

ЖЕГА

Неудържимо ме привличаш, питам се защо

и отговорът, знам, ти го знаеш, аз обаче не.

Играеш пред очите ми като мряна във вода,

тялото ти говори, което устните не изричат,

очите ти говорят, което остава между нас

далеч от чужди погледи, от чужди приказки.

Съзнаваш силата си, неудържима си, защо,

какво ти сторих, къде сгреших, та съдбата

тъй ме наказва – да те гледам от разстояние,

да знам, че много е грешно и че не бива

да те мисля извън всякакви обстоятелства,

отвъд всички забрани, отвъд правилата?

Plovdiv, 18 uni 2016

Ars Poetica - ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО…

ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО…

Прането, манджите, метенето, паниците,

скитала съм по магазините, мили мой,

закъснявала съм, но не съм те питала

няма ли най-сетне да видя покой!

Мърмориш, все риеш пода с копитата,

сметка ми търсиш и все ти си прав;

как да се хваля с теб пред роднините,

като сам се не виждаш с тоя крив нрав!

Била съм все киснела пред огледалото,

в неделя обичала съм до обед да спя,

единствено у мен изкушава те тялото,

а не, мили мой, че и аз съм с душа.

Бойлера вечер докрай съм източвала,

не съм ти оставяла топла вода,

била съм нехайна, често неточна,

по-често съм казвала Не, вместо Да.

Кога, мили мой, ще ме разбереш,

жена не се удря и с цвете дори,

предпочитам да ходя боса и пеш,

не с принц Еди кой си Кесия с пари.

Как смяташ, мили, да продължим –

заможни просяци или бедни крале,

с теб да съм жалка първа дама на Рим

или Жар-птица с бели красиви криле?

Plovdiv, 17 uni 2016

Ars Poetica – ВНЕЗАПНА СРЕЩА

ВНЕЗАПНА СРЕЩА

Обърканите ни отношения, разбери,

нищо не е в състояние да оправи.

Ние с теб сме два бряга на една река:

реката тече и никога не свършва,

но двата й бряга са си два бряга.

Важното е, че животът си тече и

ток ме пронизва, когато те видя

внезапно да вървиш насреща ми,

докато съм навел глава,

устоявайки на поривите на вятъра,

на поривите на любовта ми към теб.

Пловдив – европейска културна столица 2019

 

Plovdiv, 6 uni 2016

Публицистика - ПРЕПОДОБНИЯТ МАСТАГАРКОВ

Унтер-офицер Пришибеев от едноименния разказ на Чехов

ПРЕПОДОБНИЯТ МАСТАГАРКОВ

    Липсата на благородство компенсират с крещене: колкото му по-креслив тонът, толкова по-прав. По повод някой си Лазар Лазаров-Мастагарков*, чийто пространни опуси печатат във вестник "Арт-клуб" под заглавия като "Мекерета и мародери" или "Трагедията Косово". Мастагарков, себе си титулува "професионален историк и философ"; ето показателни два цитата от творчеството му:

    1) "признавам, че БСП изразява тежненията на по-голяма част от българите";

    2) "няма по-голямо и искрено признание за правотата в позицията на българските социалисти. Тази позиция е пределно ясна и точна: последователно миролюбива". 

    Сякаш съм забил нос в уводна статия на вестник "Работническо дело" от ерата на неподправения болшевизъм, когато за политически виц можеха да те пребият, а можеха и полужив да те хвърлят за храна на освирепели от глад прасета в някой соц. концлагер с романтично име.

     Мастагарков е бивш. Нормално е да съобщава истини от последна инстанция, заел позата на унтер-офицер Пришибеев**.

    В писмо до редактора на "Северен вестник" в 1888 г. 28-годишният Антон Чехов пише: "Когато изобразявам подобни субекти или говоря за тях, не мисля нито за консерватизма, ни за либерализма, а за глупостта им и претенциите им". Пак от 1888 г.: "Фарисейщина, тъпоумие, произвол царят не само в домовете на търговците. Виждам ги в науката, в литературата, сред младежта".

Антон П. Чехов (1860-1904)

    Що ми е тема Мастагарков? Не става дума за антипатии или пристрастия, а за персона, закичила си сама титула "демократ": "Ний, демократите, тъй", "Ний, истинските демократи, онъй"... Аман, бе! Що си не ковнеш едно ап. (апостол), вмчк (великомъченик) или св. (светия) пред фамилното име!

    За какъв дявол са текстовете ми по страниците на "Арт-клуб" рамо до рамо с текстове на Мастагарков? Или да си хлопна кепенците, па да мина в измислената от г-н Стефан Савов "вътрешна емиграция". Като попитали някога Савов как протекло участието му в битката с комунизма, опитният мъж ловко отбелязал, че по Живково време бил... във вътрешна емиграция. Ай, как им се гневил! Ай, как мрачно гледал днешните демократи – ония ми ти някогашни червени, обаче пуста култура! – не му позволила друго освен кротко да страда.

    Понякога имам усещане, че съм си изживял живота; опитал съм от всичките му блюда, знам маниера и на келнера, и на проститутката, и на управителя на хоремага (хотел-ресторант-магазин) и вече не ми е интересно. Невежеството неуморно се възпроизвежда, все ще се намери уста да се разфъфка с омраза към тоя свят. В познатата му любима роля чувам Невежеството и по "Радио Свободна Европа". Къде е благородният тон на един Петър Увалиев! За такъв тон обаче се изисква да носиш духовния аристократизъм не като лепена брада и мустаци, като театрален реквизит, а като собствената си плът върху костите.

   "Последователно миролюбива", "пределно ясна и точна" била позицията у партийните другари на Мастагарков. Яркият популизъм, като манталитет на почти целия ни политически елит, ни противопоставя не само на нормалния свят извън България, но и с родовите ни корени тук. Тия ли са родолюбците! "Защото аз съм човеколюбив и съм истински демократ" – писа тия дни друга една примадона на словото, представяща се за "философ-психолог" и почитател на Иван Костов.

Ван Гог: Копаеща жена, 1885 г.

    Двама млади мъже завчера загинаха точно в дванайсет и четвърт по обяд. Самолетът им – бойна машина Миг-21, заби нос в рохката нива, взриви се в землището на Драгомирово, селце на двайсетина километра от авиобазата в Граф Игнатиево край Пловдив. Две жени – майка и щерка, окопаваха картофи, когато над тях с фучене премина губещата височина машина. Опитвам се да видя объркания ни живот като нация през очите на двамата пилоти. Могли са да катапултират, а не катапултирали. До последно вярвали, че ще се справят. А кога взели да мислят за личното си спасение? Страхотен въпрос!

    Как да катапултираме от живуркането с турски сериали, Азис, Софи Маринова, Милко Калайджиев, Цв.Цв., Б.Б. и пр.? Нищо ли не може да се направи? Време ли е всеки от нас, българин по род и език, поединично вече да се спасява?

     Сводки на "професионалния историк и философ" Мастагарков. Реди ги такива едни весели: "Православие", "славянски братя", "мнозинството на българския народ и ведущите ни интелектуалци", "олевяваща Европа, надраснала социалдемокрацията"... Всичко прозрял, всичко изяснил, всичко му ясно. А от стройните редички Георги Джагаров (1925-1995) някога, при копането гроб за империализма простичко писа:

Това е ясно, онова е ясно – 
тревата никне и дъждът вали...
Е да, на тебе всичко ти е ясно.
Но мен не ми е ясно. И боли.

(...) Какво съм аз? И хората какво са?
Насам ли да вървя? Или натам?
В главата ми се блъскат сто въпроса.
А отговор не мога да им дам.

                         (...) А ти твърдиш, че всичко ти е ясно –
                         дъждът валял и никнела трева...
                         Но мен дори и то не ми е ясно.
                         И ти не знам разбираш ли това.***

                                     Plovdiv, 5 uni 1999 – edited 6 uni 2016

_____
* Гръцкото mastos в името може да е и гръд. Възприемам го: пъчене, възгордяване.
** Вж. https://chitanka.info/text/1998-unterofitser-prishibeev

*** Вж. "Разминаване", от сб. "Сезони", изд. "Хр. Г. Данов", 1981 г. 

Ars Poetica - НЕ ЗНАМ ЗАЩО

НЕ ЗНАМ ЗАЩО

Не знам защо продължавам да те обичам.

Не знам, когато толкова си ми изневерявала.

Като помисля, няма логика, няма грам логика,

но такава е истината, уви, такава е истината

за мене и тебе, мила, невярна сладка кокетке.

Колко мъже, леле, колко чужди легла смени,

а тръпката нищо не изличи, просто нищичко.

И пак си пред очите ми – красива, загадъчна,

каквато беше, когато за пръв път те срещнах

под облаците и под дъжда в най-случаен ден

от хилядите тъжни дни, преживени без тебе.

Какво е това, ако не глупост, голяма глупост!

И няма как да обясня, просто няма как, леле,

пък и приятелите едва ли ще ме разберат –

защото невъзможно е да обичаш невярната,

и това също добре го знам, добре го знам.

Ала това е истината за мене и тебе, уви!

Това е истината, уви, това е истината.

Plovdiv, 5 uni 2016