Публицистика - ПРЕПОДОБНИЯТ МАСТАГАРКОВ

Унтер-офицер Пришибеев от едноименния разказ на Чехов

ПРЕПОДОБНИЯТ МАСТАГАРКОВ

    Липсата на благородство компенсират с крещене: колкото му по-креслив тонът, толкова по-прав. По повод някой си Лазар Лазаров-Мастагарков*, чийто пространни опуси печатат във вестник "Арт-клуб" под заглавия като "Мекерета и мародери" или "Трагедията Косово". Мастагарков, себе си титулува "професионален историк и философ"; ето показателни два цитата от творчеството му:

    1) "признавам, че БСП изразява тежненията на по-голяма част от българите";

    2) "няма по-голямо и искрено признание за правотата в позицията на българските социалисти. Тази позиция е пределно ясна и точна: последователно миролюбива". 

    Сякаш съм забил нос в уводна статия на вестник "Работническо дело" от ерата на неподправения болшевизъм, когато за политически виц можеха да те пребият, а можеха и полужив да те хвърлят за храна на освирепели от глад прасета в някой соц. концлагер с романтично име.

     Мастагарков е бивш. Нормално е да съобщава истини от последна инстанция, заел позата на унтер-офицер Пришибеев**.

    В писмо до редактора на "Северен вестник" в 1888 г. 28-годишният Антон Чехов пише: "Когато изобразявам подобни субекти или говоря за тях, не мисля нито за консерватизма, ни за либерализма, а за глупостта им и претенциите им". Пак от 1888 г.: "Фарисейщина, тъпоумие, произвол царят не само в домовете на търговците. Виждам ги в науката, в литературата, сред младежта".

Антон П. Чехов (1860-1904)

    Що ми е тема Мастагарков? Не става дума за антипатии или пристрастия, а за персона, закичила си сама титула "демократ": "Ний, демократите, тъй", "Ний, истинските демократи, онъй"... Аман, бе! Що си не ковнеш едно ап. (апостол), вмчк (великомъченик) или св. (светия) пред фамилното име!

    За какъв дявол са текстовете ми по страниците на "Арт-клуб" рамо до рамо с текстове на Мастагарков? Или да си хлопна кепенците, па да мина в измислената от г-н Стефан Савов "вътрешна емиграция". Като попитали някога Савов как протекло участието му в битката с комунизма, опитният мъж ловко отбелязал, че по Живково време бил... във вътрешна емиграция. Ай, как им се гневил! Ай, как мрачно гледал днешните демократи – ония ми ти някогашни червени, обаче пуста култура! – не му позволила друго освен кротко да страда.

    Понякога имам усещане, че съм си изживял живота; опитал съм от всичките му блюда, знам маниера и на келнера, и на проститутката, и на управителя на хоремага (хотел-ресторант-магазин) и вече не ми е интересно. Невежеството неуморно се възпроизвежда, все ще се намери уста да се разфъфка с омраза към тоя свят. В познатата му любима роля чувам Невежеството и по "Радио Свободна Европа". Къде е благородният тон на един Петър Увалиев! За такъв тон обаче се изисква да носиш духовния аристократизъм не като лепена брада и мустаци, като театрален реквизит, а като собствената си плът върху костите.

   "Последователно миролюбива", "пределно ясна и точна" била позицията у партийните другари на Мастагарков. Яркият популизъм, като манталитет на почти целия ни политически елит, ни противопоставя не само на нормалния свят извън България, но и с родовите ни корени тук. Тия ли са родолюбците! "Защото аз съм човеколюбив и съм истински демократ" – писа тия дни друга една примадона на словото, представяща се за "философ-психолог" и почитател на Иван Костов.

Ван Гог: Копаеща жена, 1885 г.

    Двама млади мъже завчера загинаха точно в дванайсет и четвърт по обяд. Самолетът им – бойна машина Миг-21, заби нос в рохката нива, взриви се в землището на Драгомирово, селце на двайсетина километра от авиобазата в Граф Игнатиево край Пловдив. Две жени – майка и щерка, окопаваха картофи, когато над тях с фучене премина губещата височина машина. Опитвам се да видя объркания ни живот като нация през очите на двамата пилоти. Могли са да катапултират, а не катапултирали. До последно вярвали, че ще се справят. А кога взели да мислят за личното си спасение? Страхотен въпрос!

    Как да катапултираме от живуркането с турски сериали, Азис, Софи Маринова, Милко Калайджиев, Цв.Цв., Б.Б. и пр.? Нищо ли не може да се направи? Време ли е всеки от нас, българин по род и език, поединично вече да се спасява?

     Сводки на "професионалния историк и философ" Мастагарков. Реди ги такива едни весели: "Православие", "славянски братя", "мнозинството на българския народ и ведущите ни интелектуалци", "олевяваща Европа, надраснала социалдемокрацията"... Всичко прозрял, всичко изяснил, всичко му ясно. А от стройните редички Георги Джагаров (1925-1995) някога, при копането гроб за империализма простичко писа:

Това е ясно, онова е ясно – 
тревата никне и дъждът вали...
Е да, на тебе всичко ти е ясно.
Но мен не ми е ясно. И боли.

(...) Какво съм аз? И хората какво са?
Насам ли да вървя? Или натам?
В главата ми се блъскат сто въпроса.
А отговор не мога да им дам.

                         (...) А ти твърдиш, че всичко ти е ясно –
                         дъждът валял и никнела трева...
                         Но мен дори и то не ми е ясно.
                         И ти не знам разбираш ли това.***

                                     Plovdiv, 5 uni 1999 – edited 6 uni 2016

_____
* Гръцкото mastos в името може да е и гръд. Възприемам го: пъчене, възгордяване.
** Вж. https://chitanka.info/text/1998-unterofitser-prishibeev

*** Вж. "Разминаване", от сб. "Сезони", изд. "Хр. Г. Данов", 1981 г.