ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО…
Прането, манджите, метенето,
паниците,
скитала съм по
магазините, мили мой,
закъснявала съм, но не
съм те питала
няма ли най-сетне да
видя покой!
Мърмориш, все риеш пода
с копитата,
сметка ми търсиш и все
ти си прав;
как да се хваля с теб
пред роднините,
като сам се не виждаш с
тоя крив нрав!
Била съм все киснела пред
огледалото,
в неделя обичала съм до
обед да спя,
единствено у мен
изкушава те тялото,
а не, мили мой, че и аз
съм с душа.
Бойлера вечер докрай съм
източвала,
не съм ти оставяла топла
вода,
била съм нехайна, често
неточна,
по-често съм казвала Не, вместо Да.
Кога, мили мой, ще ме разбереш,
жена не се удря и с
цвете дори,
предпочитам да ходя боса
и пеш,
не с принц Еди кой си Кесия с пари.
Как смяташ, мили, да
продължим –
заможни просяци или
бедни крале,
с теб да съм жалка първа
дама на Рим
или Жар-птица с бели
красиви криле?
Plovdiv, 17 uni 2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар