Ars Poetica - НЕ ЗНАМ ЗАЩО

НЕ ЗНАМ ЗАЩО

Не знам защо продължавам да те обичам.

Не знам, когато толкова си ми изневерявала.

Като помисля, няма логика, няма грам логика,

но такава е истината, уви, такава е истината

за мене и тебе, мила, невярна сладка кокетке.

Колко мъже, леле, колко чужди легла смени,

а тръпката нищо не изличи, просто нищичко.

И пак си пред очите ми – красива, загадъчна,

каквато беше, когато за пръв път те срещнах

под облаците и под дъжда в най-случаен ден

от хилядите тъжни дни, преживени без тебе.

Какво е това, ако не глупост, голяма глупост!

И няма как да обясня, просто няма как, леле,

пък и приятелите едва ли ще ме разберат –

защото невъзможно е да обичаш невярната,

и това също добре го знам, добре го знам.

Ала това е истината за мене и тебе, уви!

Това е истината, уви, това е истината.

Plovdiv, 5 uni 2016