Ars Poetica - ЖЕГА

ЖЕГА

Неудържимо ме привличаш, питам се защо

и отговорът, знам, ти го знаеш, аз обаче не.

Играеш пред очите ми като мряна във вода,

тялото ти говори, което устните не изричат,

очите ти говорят, което остава между нас

далеч от чужди погледи, от чужди приказки.

Съзнаваш силата си, неудържима си, защо,

какво ти сторих, къде сгреших, та съдбата

тъй ме наказва – да те гледам от разстояние,

да знам, че много е грешно и че не бива

да те мисля извън всякакви обстоятелства,

отвъд всички забрани, отвъд правилата?

Plovdiv, 18 uni 2016