Документи - ЗАСЛУЖАВА ЛИ?

     ВМЕСТО УВОД

     Към tisss: – Темата е "Ислям и християнство (прилики и разлики)". Постове с политическо и ксенофобско съдържание ще изпращам в Коша! 

     tisss: – Може и да сте права да свалите клипа* от форума. Съжалявам за главоболията, които вероятно съм предизвикал, но постъпих тъй не от омраза, не от ксенофобия, както сте се изразили, а от... любов. Странно, нали? С уважение!

 Трябва да се държим спокойно дори когато всичко се върши противно на здравия разум. Франц Кафка (1883-1924)

ЗАСЛУЖАВА ЛИ?

    tisss: – Разтреперах се, като изгледах въпреки волята си докрай клипа, заснет вероятно нейде на градска улица в Сомалия. Изтърчах да си купя кутия цигари от супера и се затворих в бетонния гараж при колата, да си успокоявам нервите от обзелия ме потрес. Колко сме уязвими – мисля си точно сега.

    I.K.: – Да, разбираемо.

    tisss: – Ако имаш време и желание, виж текстовете от трите линка в същия постинг. За тия неща трябва не да се говори, а да се крещи, но какво правим ние всъщност...

    I.K.: – Да, ще сторя това.

    tisss: – Имам старо стихотворение, писано като продължение на идеята от едноименното стихотворение "Варварите" на Кавафис. Писал съм го още по време, когато работех в "Комсомолска искра", но съответства на сегашната ситуация абсолютно.

    I.K.: – Варварите на Кавафис, които разочаровали с непоявяването си онези, които ги очаквали.

    tisss: – Ние всички сме като пасажери на "Титаник", занимава ни всичко друго, само не и надвисналата опасност светът ни да бъде взривен от омраза.

    I.K.: – По отношение на омразата аз далеч не изповядвам възгледа за нейното избягване.

    tisss: – Текстът ми е продължение и друг поглед към идеята на Кавафис. Казано простичко: къде е всъщност любовта, в която кой ли не ни се кълне? Ей това е тревожният завършек на едноименното стихотворение "Варварите".

    I.K.: – Още веднъж ти благодаря!

    tisss: – Знам, че имам здрави нерви, но тоя клип не ми излиза от ума. От доста време не съм се виждал тъй разтреперан. Преживял съм и пряко, и като свидетел няколко кървави катастрофи, побоища, шетал съм из моргата на "Пирогов" да търся трупа на обгорелия ми баща, два пъти от удавяне съм спасявал приятел, но това хладнокръвно убийство на млада жена ме извади от равновесие. От известно време си мисля, че като нация нас българите са ни заврели лицата в кална смрад, и най-отвратителното е, че нямаме право да се защитим дори.

    I.K.: – Никой не ни е завирал лицата никъде: ние сами сме си ги заврели.

    tisss: – Преди десетина години се заех детайлно не да чета, а да проуча духа на Корана. Поредица от есета посветих на тия размишления относно исляма. Имах известно време приятелство с интелигентни млади мъже от Близкия Изток (Сирия, Афганистан) и от Северна Африка (Тунис, Мароко). Държаха се като нормални хора, но заговорех ли за исляма, притаяваха се, започваха да се споглеждат, сякаш пазят някаква голяма тайна от мен.

    В момента България е разграден и разграбен дом. "Отвратително" е слаба дума за това, което ни сполетява като нация.

    I.K.: – Така е.

    tisss: – Изпитвам притеснение дали да пусна отново по форумите тая поредица от есета за исляма.

    I.K.: – Не би трябвало да се притесняваш. Ако нещо те е извадило така силно от равновесие, значи си струва, за да бъде напомнен твоят текст.

    tisss: – Ще помисля дали си заслужава да рискувам.

ВАРВАРИТЕ**

Не чухте ли?... Нощес преплували морето.

И лъскавите им очички светели

зловещо като вощеници в мрака.

А днес отвън, на улицата спря се

един освирепял баща и се разкряска:

"Да знаете, пера и пух ще хвъркат!"

И друг попита: "Но къде са?"

"Не знаем ний – отвръща му тълпата, –

но всички туй говорят. Господи... "

Нима след Май Декември се задава?

"Войската спи ли?" Бодро отговарят:

"Не спи войската. Будни сме. И пазим".

"А да не би там нещо да ви липсва?"

"Да, липсва. Нямаме си опит."

И гражданите – ясно: в паника.

Търчат със мрежички, пазара пресушават,

по цели нощи вестниците гризкат

и люшка се назад-напред Градът.

Ще дойдат варварите... Как? Ще дойдат!

Най-личните мъже до късно светят,

но всякакви решения сега ни

изглеждат слаби пред опасността:

Градът като мравуняк е настръхнал:

"Те вече тук били. Маскирани. И умни.

Сред нас. Представяте ли си! И никой

без уреди не би ги отличил."

"Тогава дайте уреди. И нека видим

какво ще кажат мозъците електронни."

Уви, засича техниката скъпа;

науката – и тя! – примигва късогледо.

"О-о, да Напразно вярвали сме ние!" –

роят се самозвани философи,

младежите се гаврят със страха,

крещят: "Варвари-и-и, къде сте?"

И всеки срещнат плахо гледа,

сърцето си захлопнал с трясък.

И ето ни в средата на света,

в очакване на варварите ...

Любов!

Къде си ти?

Как опустяха

площадите, до вчера пълни с влюбени!

Plovdiv, 1/2 dec. 2013 – not edited 2 uni 2016

–––––

* Клипът представя група мъже как първо се гаврят, а накрая размазват с камък главата на младо момиче. По темата вж. още и: http://kultura.bg/web/%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0/

** Писано през август 1980 г., публикувано в сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г.

Ars Poetica - ОБИЧАХ ТЕ МНОГО

ОБИЧАХ ТЕ МНОГО

Обичах те много, но ти навири глава,

въобрази си, че ще съм настоятелен

докрай капризите ти да задоволявам.

Но да не говорим за това,

времето вече ти е изтекло:

скочи в отвъдното, аз обаче съм тук

удивителен знак защо съм те обичал.

Ти беше реката, аз – хълмът скалист,

ти беше птицата, аз – просто небето,

което значи въздух, просто въздух.

Plovdiv, 1 uni 2016

Към поредицата ХАРМАНЛИЙСКИТЕ ПЕТИМА БРАТЯ

Към поредицата 

 ХАРМАНЛИЙСКИТЕ
ПЕТИМА БРАТЯ

    Мелодия за всички онези българи, които не доживяха да видят как рожби на някогашната комунистическата върхушка разпродават България и съсипват всичко българско по заповед и указания от лихварското лоби на Съединените американски щати.

    Пита ме тия дни млад приятел кого защитавам, че не разбира може би защо вдигам от гроба им хора от най-близкото ми обкръжение, защо оставям – макар и грубичко рисуван само с най-бегли щрихи, документ, доказателство: че някога са съществували, че били честни и своенравни, но добри граждани независимо от подлостите на всяка власт в нашата объркана държава от рождението ми до днес.

Plovdiv, 1 uni 2016

Ars Poetica – ЛЮБОВТА Е ИЗМАМА...

ЛЮБОВТА Е ИЗМАМА...

Любовта е измама, но дето я няма 
животът е, мили, помийна яма. 

…Женен, а не посмял да й каже, 
да може спокойно с крем да я маже, 
надвесен над нея, страстен и гол, 
замаян от чаша слаб алкохол, 
тъй както е кожата й от морския вятър 
на петънца и загар, и в този театър 
да я чуе как диша кротко в леглото, 
когато прокарва длан по бедрото 
и тя, попритворила очите щастлива, 
с крайчеца на устните се засмива, 
и в тази притворна усмивчица взрян, 
той се усеща от нея триж по-пиян.

Женен, и естествено няма никакво право 
на друга вниманието си да посвещава, 
но всъщност естествено, щом тази е друга, 
не му се полага да има съпруга. 

Следейки на сухо цялата драма, 
как да не кажеш: Любовта е измама!

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 11 аvg. 2012 – edited 29 maj 2016

Ars Poetica - ВНЕЗАПЕН ДЪЖД

ВНЕЗАПЕН ДЪЖД

В памет на А., която си отиде омерзена от света

Във Варна си поехме риска

да продължим след първия завой

и в миг на свежест замириса

като след майски луд порой.

Избяга ми измокрена до кости,

след тебе мокър втурнах се и аз,

че бяхме само уж дошли на гости,

ала обхвана ни внезапно страст.

По тротоара локви заблестяха,

шуртеше там небесната вода

и свряхме се под уморена стряха

като души, изпаднали в беда.

Беда ли бе, че минаха години:

ти тичаше тогава, аз – по теб,

да ни се чуди кой, когато мине,

любов ли е, или хлапета две!

Едва ли днес ще се повтори,

сезоните въртят се и така

остава си и таз история

с целувката ти под дъжда.

Plovdiv, 28 maj 2016

Публицистика - СРЕДАТА, ЗА КОЯТО ПИША

Пловдив – културна столица на Европа за 2019 година 

СРЕДАТА, ЗА КОЯТО ПИША

    

     27.03.2005.

    Днес е католическият Великден. Седнахме с Митко Йовчев в кафененцето срещу Евроком на улица "Вратцата" в нашия квартал, и тъкмо посягам към халбата ледена бира, когато виждам по-малката ми щерка. Закарах я с колата до Джумаята. Притесняваше се да не закъснее за курс по английски, който карала на улица "Скайлер". По пътя ми каза, че решила да скъса с приятеля си от седем години насам. Харесали се с някакво момче. Момче – тъй рече. "Чудно ми е как бързо стана"– приключи изповедта. 

    Дипломирал се тук, спец и... много се разбирали. Подхвърли, че може и да го доведе някой ден у дома. "Ама да не се държиш зле с него!"– предупреди. Обещах, че няма да се държа зле: ще съм любезен и учтив, па добавих да я успокоя относно опакия ми характер: "Щом е евреин... Евреите са умни хора". Обърнах жигулата с муцуна към нашия краен квартал, карам и си мисля, че ми е терсене заради стария й приятел. Помислих си и за Re., за раздялата ни преди години, и буца ми се образува на гърлото: не за мене, а за досегашния приятел. Ах, момиченце! Какви там кусури не успя да преглътнеш. Криво ми стана. Но пък и какво са ни виновни момичетата! Биологичният им часовник неумолимо цъка и мъжете едва ли си даваме сметка за тоя тревожен факт. 

    В друга светлина виждам днес и наперения някогашен съперник, победителя в несъстоялия се двубой за сърцето на Re., велик немски възпитаник, подредения и галантен хер Шперплатоф, не помня българската му фамилия.

    28.03.2005. 

    Тъкмо говорих по телефона със синчагата на печатаря от Рогош. "Две страници има сбъркани, чакам да ми ги даде оправени*. Инак, каквото ми е дал, отпечатано е. И мене ми пречи тая книга, от година ми виси на главата, имам си и друга работа. Ще му кажа да си направи поправките и книгата ти е готова." Това рече Стоян, по-големият от двамата сина на печатаря.

    Отбил се бях преди това при Божидар Чапъров. Взех две кафенца от близкото павилионче и ги пием двама с Чапъра, седнали върху две табуретки пред входа на книжарничката му. Имах уговорка да продава книгата ми, накратко: планове кроях как да изправя веселичките образи на героите си пред бедна и унизена България.

    – Твоето е проява на мекушавост – заговори Божо, сякаш пробваше да надникне в душата ми; тъй изпитателно се взираше как възприемам казаното.– Трябва да си настоятелен. Ти си в правото си, а пък се оказва, че себе си не можеш да защитиш. Виждам, че си се предал, приятелю. Оня не е вчерашен. Усетил те е, че си мекушав и няма да си видиш книгата, докато не вземеш нещата в свои ръце. Ще се обаждаш, постоянно ще го търсиш, няма да се предаваш! – завърши с тържествен адвокатски тон пледоарията си Божидар Чапъров, обръгнал на калпави номера сред нашенци, зарязал археологическите разкопки по тракийските могили, бивш идеалист, и той веднъж вече губил сума пара: по думите му, три пъти по-едра сума. И си спомням как бе разстроен, когато ме питаше преди време как ще го посъветвам да постъпи, и тогава съвсем сериозен му казах да пие една чаша студена вода и да гледа напред, да не се занимава повече с тариката, който го бе изнудил и завлякъл.

    Божидар Чапъров - археолог, специалист по историческа география, роден в Пловдив, научна дейност: разкриване и проучване на тракийски-български обекти от античността и средновековието в Родопите, вж. http://chapara.webnode.com/about-us/

    Да, бе! Лесно се дават акъли, колко му е! Акъл само да искаш от такъв като нас! Споглеждаме се ний двамата с Божо, както сме седнали насред Пловдив на онез негови охлузени табуретчици с кафенце в ръка, па прихнахме да се смеем. Група млади михлюзи отсреща, целите в синджири, кожени облекла и тъй любимите лъскави дрънкулки за травестита снизходително ни зяпат.

    Тръгвам към Жълтото Ленче (старата жигула, паркирана току край тротоара с педерастите).

    – И няма да се предаваш. Горе главата, приятелю! – ехти над площадчето пред местния Културен дом Божовият глас зад гърба ми.

    – Ми добре! – вдигам лапа в знак на съгласие, ама не се обръщам.

    03.04.2005.

    Снощи в 21,37 ч. издъхнал папа Йоан-Павел ІІ (полякът Карел Войтила), роден през 1920, глава на Римо-католическата църква от 1978 г. Тоя католик и на мене, наивника от Пловдив, ми е пример за смирението, търсещо човечност в подивелия глобализиращ се свят. Животът му ми е доказателство за силата на достойнството и вярата, независимо от хаоса и бесовете, които ни атакуват върху отесняващата за Отвъдокеанската грандомания на североамериканските лихвари планета Земя. Най-тежкият от Седемте смъртни гряха според Библията – Възгордяването, е извор на всички злини, които си причиняваме един-другиму.

    05.04.2005.

    Все по-остро ми липсва общността, за която пиша и която би обсъждала моята работа. Тая самоизолация, макар подходяща за писането, напоследък ме безпокои, започва да ми дотяга. Хем се оказвам въвлечен в събития, хем стоя на разстояние – удобно, за да ги оценявам, ала зле предвид личното ми участие в дискусията кои сме и как ние, българите, посрещаме културното превъзходство и подреденост на западния стил живеене.

    Пиша нови епизоди към "Ламски", които ще включа в следващото издание на книгата. В промеждутъци между писането на два епизода, чета студия на някой си Живко Иванов "Бай Ганьо: между Европа и Отечеството", изд.1999 г. Студията на преподавател от местния университет ми помага сюжети и образи от "Ламски" да премисля вече не като автор, а като простодушен доверчив българин.

    За разлика от Алеко, подходът ми към нашенския тип наглост и простотия е по-уравновесен, мисля си. Тотю Ламски** и женската му версия Гица Ламска, носят и състрадание иззад присмеха над тях. Има ги и днес преобразените байганьовци. Подобно вонлива пяна, и днес се носят по повърхността на събитията, било като депутати: Гошо Тъпото, Камен Влахов, Александър Божков, Жорж Ганчев и пр., било герои от шоу, свадливи участници в "Биг Брадър" и пр.

    Заявени първообрази на Ганьо Балкански са низ дейци от нашата някогашна т.нар. революционна младеж през целия ХІХ век, между тях – и неколцина попове, подвизавали се като хайдуци сред люде, заели роля Назидаващи невежия прост народ. Освободен роб с манталитет на тарикат е криворазбраната ни представа за Свободата на личността, през трупове готова да мине, само да стигне набелязаната цел: Нов световен ред, Прогрес, Световна революция, Щастие за... шепа лихвари и техния кръг.

Plovdiv, mar. 2005 – edited 27 maj 2016 

_____
* За баща си говори.
** Герои от книгата. 

Ars Poetica - РАЗВЕЙПРАХ

РАЗВЕЙПРАХ

Животът ти е подредена стая –

възглавници, килимчета, атлаз;

какво да правя тук, това не зная,

узная ли, то няма да съм аз.

Къде са, мила, всички изненади

в уюта на семейното гнездо!

Затуй да си останем вечно млади

и тръпката да ни е роден дом.

За мен да си мечтаното момиче,

за теб да си остана светъл принц,

със странностите който те обича,

и луда страст по теб да ме гори.

Постигнатото загуби ми носи,

затуй недостижима остани

отвъд ония делнични и прости

коварства на уседналите дни.

 

Plovdiv, 26 maj 2016