Ars Poetica - ОБИЧАХ ТЕ МНОГО

ОБИЧАХ ТЕ МНОГО

Обичах те много, но ти навири глава,

въобрази си, че ще съм настоятелен

докрай капризите ти да задоволявам.

Но да не говорим за това,

времето вече ти е изтекло:

скочи в отвъдното, аз обаче съм тук

удивителен знак защо съм те обичал.

Ти беше реката, аз – хълмът скалист,

ти беше птицата, аз – просто небето,

което значи въздух, просто въздух.

Plovdiv, 1 uni 2016