Ars Poetica - ВНЕЗАПЕН ДЪЖД

ВНЕЗАПЕН ДЪЖД

В памет на А., която си отиде омерзена от света

Във Варна си поехме риска

да продължим след първия завой

и в миг на свежест замириса

като след майски луд порой.

Избяга ми измокрена до кости,

след тебе мокър втурнах се и аз,

че бяхме само уж дошли на гости,

ала обхвана ни внезапно страст.

По тротоара локви заблестяха,

шуртеше там небесната вода

и свряхме се под уморена стряха

като души, изпаднали в беда.

Беда ли бе, че минаха години:

ти тичаше тогава, аз – по теб,

да ни се чуди кой, когато мине,

любов ли е, или хлапета две!

Едва ли днес ще се повтори,

сезоните въртят се и така

остава си и таз история

с целувката ти под дъжда.

Plovdiv, 28 maj 2016