ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (595.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (595.)

  Спомни си, Барбара, и моля те, прости,/ че без да се познаваме, говоря ти на ти –/макар за миг видени, макар и отдалече,/ обичат ли се двама, на ти със тях съм вече...

  27 uli 2005

СЕКСАПИЛ И ПИСАНЕ НА ЛЮБОВНИ СТИХОВЕ

Четиво с продължение

  
  Сънувах нагарчаща романтично-сексуална авантюра с момиче от кръга познати, и тъкмо посягам да запиша историята заради лепнещата печал, която ми припомни в каква зависимост бях изпаднал от бивша моя любима: същото русоляво безлично същество, безредно не, ами направо безогледно обслужващо се с мъжете, и точно заради това изкушаващо ме да го покоря. И така в съня, предизвикан и от моите си щури амбиции, едва не се оказах отново жертва на умела самка-ловец. Ловуващата самка привлича с чара на сексуалното изкушение, което за всеки нормален мъжкар с нормално либидо е жестоко предизвикателство. Така тя го улавя в тънките си мрежи като насекомо в нежна на вид, но изключително жилава паяжина.

  О-о, любовните страсти съвсем, ама съвсем не са идилична хармония и смирение, както посредствени артисти се опитват нескопосно да я представят! Бих я оприличил на буйство подир здраво препиване с вино, когато разумът повече не може и не иска да те възпира, и доста уравновесени, важни, авторитетни иначе мъже започват да се държат като още слепи палета, приквичават немощно – лакоми, изгладнели, търсещи топлинка, търсещи... нянка да сучат. Не бих си позволил в никакъв случай, колкото и освирепял от желание, да преследвам безогледно момичето-самка, когато ловува.

       Преследваш ли я, бяга; не я преследвай ти. 

       Почакай, не плаши я  сама ще долети

съм писал в стихотворението "Жена" още преди над трийсетина години. Сексуалното привличане (не-любовта) е сражение между два типа воля и две страсти – женската и мъжката. Жената залага капани, препятствия, за да се увери, да е сигурна, че самецът насреща си заслужава да го допусне до себе си и да му се отдаде, т.е. да го приеме за водач, и едва тогава да му се подчини. Но женското подчинение е изискващо у нея. И ако мъжът престане да носи новота (в духовен смисъл), да поддържа онова особено неспокойствие у нея, което е именно тръпката на Любовта, тя просто ще го изостави и обръща очите, сетивата си, достойнствата си вече към някой друг*. Да не обвиняваме момичето, когато ни изненадва с любовната си авантюра извън отъпканите коловози на всекидневието. Женската изневяра е наказание за мъжката ни леност, за духовната инертност, за мъртвешката скука и еднообразие у партньора любовник или съпруг.

  И от снощния си сън се измъквам като беглец от вражески плен. Та ето сега хем ми е тъжно, че потурчих**, т.е. унищожих аромата на изкушението, хем ми е ведро, че не залитнах да се затичам подир отлитащата, разперила крилца в еуфорията си по друг мъж самка. Наистина, екзотично съчетание от тези две настроения! Ето, значи, повод да включа и такъв цикъл от дузината стихотворения-газели*** от по шест двустишия всяко, писани сякаш специално за сборника "Порто Фино". Собственият ми живот на мъж подсказва чрез сънища как да си пиша текстовете.

  Вчера по обяд, като поемах към училищното си дежурство – петчасово следобедно безделие в очакване някой да подаде някакви си там документи, които да впиша във входящия училищен дневник, гледам, сбрали се съседите от целия ни жилищен блок, а под козирката на съседния вход подпрян лъщи варакосаният капак на ковчег. На 58 години си отишъл Ванчо Локото – един от компания картоиграчи, смукачи на бира и ракия край тава мешена салатка, евтин салам или кюфтенца в късните летни вечери. Та ме жегна: какво ли у тези гласовити празни мъже, играещи белот покрай тавата с домашна салата, изстудена бира и домашна ракия ме дразни? Всеки си избира как, по какъв начин красиво да умира, нали? Въпрос на лична естетика. 

  Нарекъл ги бях "Групата на Шаро или осъдените на смърт", защото откривам: нямат вече мечти, предали се духом, отпуснали се, та и жената до тях повече не ги изкушава иначе освен като обект на циничните им приказки, все като изскочили от някое пошло тв-шоу, както и на повечето им просташки, изпълнени с разкривена муцуна, идиотски жестове и пресилено гримасничене (с претенцията да са смешни, но те не са смешни, а тъжни) печални шоута по българските ни тв-канали. Ех, как се кривят и преиграват с опулени зъркели, как си рецитират пошлостите и цинизмите! Каква ти духовност! И за какво човеколюбие и божествена тръпка говорим?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 21 maj 2021

Илюстрации:

- Амедео Модилиани (1884-1920)****, Полегнало тяло, 1917 г.

- Пиер Атенян (1525-1550) – изпълнител на мелодии за танци.

–––

* Граматически правилно е тромавото "към някого другиго".
** Толкова дълбоко в генетичната ни памет на българи е отвращението от всичко турско, че "потурчвам" в разговорния стил метафорично бележи унищожение, съсипването на каквото и да е ценно. "Потурчено" ще рече: престанало да е мое, изгубило ми се, но вината не е у турчина.
*** Римувани и ритмувани музикално звучащи двустишия.
**** Вж. http://webstage.bg/art/1496-amedeo-modiliani-shte-narisuvam-ochite-ti-kogato-opoznaya-dushata-ti.html Бел.м., tisss.