ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (596.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (596.)

  Спомни си, Барбара, и моля те, прости,/ че без да се познаваме, говоря ти на ти –/макар за миг видени, макар и отдалече,/ обичат ли се двама, на ти със тях съм вече...

  13 uni 2018

ЛОВЕЦ НА ОБРАЗИ

И пак ще седнеш в хубавия ден,

сам точно в десет сутринта, когато

ще мине Непознатата край теб,

и ще усетиш мекия й блясък –

очите й, копринената кожа

и шията оголена чак до гърдите,

и бриза лек, когато те облъчва,

и тръпката на този странен сън,

когато с нокти хищни на орел

завръщайки се бавно към дома,

ще носиш образа й с теб отново.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 21 maj 2021