ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (594.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (594.)

   МОЯ МАЛКА ЛЪВИЦЕ От теб, малка лъвице,/ тъй кървяха ми раните,/ че нà, ето ме, хвърлих те/ на християните./ И това, двамата знаем го,/ не само виц е – прости ми за стореното,/ моя малка лъвице! – Жак Превер 

   26.oct.2014. 

УТРО В МОТЕЛА

Разхвърляна е стаята ни, виж,

мотелът евтин – бойното поле,

и гола още докато лежиш,

допивам чаша вчерашно кафе.

Опитвам да запомня този миг,

за да останеш винаги у мен,

макар едва да сдържам своя вик

на мъж, усетил се във вражи плен.

На пода са разхвърляни със страст

ботушки, финтифлюшки, суета

и просто друго няма... ти и аз

случайни двамата накрай света.

Един въпрос случаен ме гори:

нима това е нашата любов –

жената да се люби за пари

с мъж, който да я купи е готов?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 20 maj 2021