ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (428.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (428.) 

 Миналото живее с нас, докато си го спомняме. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в религията, а в душата на човека. Тежко на отродника! – Аноним (1947)

 12.01.1994. 

ДА ВДИГНЕМ СМЕТТА

Да запретнем ръкави, да вдигнем сметта,
да отсеем от пясъка на Историята
зрънцата злато.
Умно да се поучим,
да се посмеем от сърце. Да строшим
дръжката на метлата о гърба на
палачите на България,
слугите им да накажем
с мълчаливо презрение.
До блясък да излъскаме слънцето,
от мрачни облаци простора да изметем.

О, колко работа се отваря!
Но денят е хубав, утрото е чудесно
и сърцата пърхат
с крила на щастливи орли.

...А после, приседнали привечер
до сянката на мама, до снега,
паднал от кротката й
хилядолетна усмивка,
да си спомним,
човечество,
лудориите от далечното детство
и да поплачем от нежност,
че денят,
ах! –
нашият ден
си отива
и кълнове утрешни напират
върху нашите
задъхващи се от старост гърди.*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 12 jan. 2021

___

* Сб. "Кардиф", самиздат 1998 г., с. 37-38: "Нашият ден". Бел.м., tisss.