сряда, 25 ноември 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (349.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (349.) 

    Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

    09.06.2003., прод. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (6)

 Като структура дотук, до сура 8 вкл., а може би и изцяло Корана е аморфен текст с реминисценции и заемки преди всичко от Ветхия завет, подчинени на идеологически конкретна програма, обслужваща интересите на част от човечеството срещу огромна маса човеци на планетата. Не съм убеден, че мюсюлманинът е лош човек от гледна точка на човеколюбието; ислямизмът обаче непрекъснато ловко му внушава, че него го дебнат врагове, както нас ни манипулираха с марксизма-ленинизма. Ето например, какво ги съветва сура 8, ст.39: "Водете битки с тях, докато не изчезне от Земята всеки смут и раздор, докато не победи изцяло Вярата на Аллах". Заменим ли името "Аллах" с "Маркс-Ленин-Сталин", озоваваме се пред т.нар. перманентни революции и войни в името на Комунизма, най-съвършената под слънцето на милиционеросоциализма яка идея, която проектираше световната хармония, като превърне земното кълбо в Съюз на световните социалистически републики със съответните концлагери за неверници и изобщо за мислещи със своя ум същества. "Неверникът* е най-лошата сред всички земни твари в подножието на Аллах, защото не вярват те в Аллах", към правоверния мюсюлманин обърната, настоява сура 8, ст.55 на диктуващия сънищата си Мохамед в своята четирийсета година.**

  С умисъл или криворазбрано чувство за дипломация разкодирането на заложените в Корана (а и в Стария завет) злини се отлага, премълчава се огромната вреда, която нанася такава Философия на насилието. От средата на ХХ век ислямът привлича под знамената си с арабските йероглифи огромни множества бедни, унижени и недоволни от своя личен живот и състояние хора. Вместо към преките виновници за унижението енергията им ловко се насочва към друговереца, към човека от друга нация, от друга раса, с други традиции и с различен манталитет. А този "друг човек" не може да бъде друго, гърми страстно Най-великата книга за милиард и половина поклонници, освен богохулник, при всички случаи е неверник, т.е. враг. Врагът гневи Бога, следователно врагът на Бога трябва да бъде подчиняван по всякакъв начин – с насилие, с душевни издевателства, с ритуални показни убийства (клане, т.е. отделяне на главата от трупа на жертвата пред очите на множество хора), за да се чувства вярващият божествено щастлив (?!), блажен и удовлетворен, предан до смърт воин на своя Велик суверен.

  Такива са посланията, които аз чета; възможно е да не съм в състояние да проумея дълбочината и мъдростта на тази най-велика книга – пак ще го кажа, за да не би някой да реши, че приемам своето мнение меродавно по чудовищно важен за човечеството проблем. Козел опущения*** или крайно необходимият – за да функционира успешно такава религия, враг е осигуряващият спокойствие на потъналите в приказен разкош шейхове, аятоласи, благоденстваща прослойка умни хитреци, главорези като Саддам Хюсеин, аятолаха Хомейни, Муамар Кадафи и пр. Заигравайки се с тях, самодоволна и самоуверена Западната политическа традиция си създаде най-жестоки врагове като Осама бин Ладен, фанатици, готови да взривят планетата с маниакалната си омраза. Западният гражданин не разбира или не иска да разбере какво зло беше Комунизмът за няколко поколения хора Отвъд желязната завеса****. Ние, преживелите марксовия модел в най-пищната му форма – Военния комунизъм, т.е. болшевизма, можем, мисля си, по-тревожно да усещаме заплахата от всяка, каквато и да е тоталитарна идеология на религиозна или на светска основа.

  Дали Христо Ботйов, пишейки "На прощаване", е знаел тази част от ст.52 на сура 9: "Нима вие очаквате от нас нещо друго освен двете хубави неща – да загинем в битка или да се върнем победители!" Какъв тип съзнание може да роди следната заплаха – вж. сура 10, ст.24: "Животът на този свят подобен на вода е, която от небето пращаме Ние. Смесват се с нея растенията по земята, дето хората и животните хранят. И когато цялата Земя потъне в блясък и от пъстроцветие се разкраси, кога стопаните й решат, че могат да вземат всичко от нея, тогава – денем или нощем, връхлита я възмездието Мое и превръщаме я Ние в пожъната нива, сред която всичко изтръгнато е от корен, като че до вчера сред пъстроцветието свое не е била. Именно така Ние известяваме Нашите слова-аети на народите, които способни са да ги разберат". Великодушният, Богът-стопанин, Творецът, Милеещият за човеците, Прекрасният. Ала как да приема текста като послание от единствения висш образ на чиста Творческа енергия? Какво творческо тук за недостойния ми разум на човек, съзерцаващ доверчиво религиите!

  Космическа самотност и пустош лъха от образа на този Върховен разум. Разкъсван от съмнения, че поданиците му са нелоялни към Него, че: тайно пренебрегван или не, не е уважен от вярващите в пълна мяра, отмъстителен, сипещ закани от Небесата, за да Му се подчиняват безусловно, отварящи уста само за да Му благодарят – за добро или зло, да Го наричат "най-великодушния, най-мъдрия, най-великия" при завършека на всяка по-значителна фраза. Ако Го сравня с жизнените и преизпълнени с човешки страсти богове на Олимп, този бог трябва да е много-много-много-много нещастен. Не респект, не ужас, както явно Му се иска, а съчувствие и жал мога да изпитвам към тъй лесно ранимо съзнание. Защо ми се представя в образа на изключително тщеславен, патологично самовлюбен егоист? Ако действително този е Извънземният разум, ние, простосмъртните, не сме ли по-мъдри от обладания от параноя Вселенски самотник?

  Корана като текст – може би поради недобрия превод на родния ми български език, далеч не е в състояние да ме очарова и възхити. Еднотипни, повтарящи се словесни конструкции, завършващи със славословие колко велик, колко добродетелен, колко могъщ е Бог. За ограниченото ми съзнание на простосмъртен, за жизнения ми опит и като син на обикновен българин, простия дърводелец Кирил от Харманли, и на майка ми от Пазарджик, правнучка на клан на дръвник в Калугерово четник от Хвърковатата чета на Бенковски, то са все зрънца, все яки знаци на посредствеността, Боже мой!

  Хитлер и Сталин, световните главорези, антихристите на ХХ век, са копие на именно такова надменно самовлюбено, обладано от параноя самотно същество: най-самотно точно над скандиращите под нозете му екзалтирани хилядни тълпи от поклонници. И какво излиза? Съзирам силуета на Антихриста, на същинския Сатана с претенциите и наглата грандомания. Две от великите Свещени книги на човечеството: Старият завет и Корана – негов лош преразказ, са перфектно веществено доказателство, основание този образ да бъде запратен в Ада, в Небитието на отминалите неандерталски епохи. Фактът, че днес такъв образ влияе върху ума и съзнанието на огромна маса човеци, говори до каква степен сме уязвими пред настояващите да властват само защото са обзаведени с владетелски инсигнии. Истината, мисля си, е опорна точка за големите лъжи, за манипулирането на човека и превръщането на живия живот в хербарий. Не що е Истина, а кому служи едно или друго тълкувание върху света – това като че ли е основният въпрос за изясняване, докато омразата не е изпепелила живота на Земята.

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 26 noe. 2020

___
* Т.е. човекът, разполагащ със своя воля и право на личен избор.
** Кратка история на живота на пророка Мухаммед, вж. https://www.vaprosiislam.com/icerik/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%BC%D0%B5%D0%B4-%D0%B0%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D1%85-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BE-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D1%81-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BE-%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8
*** Изкупителна жертва (от рус.). Жертвен козел при юдаизма се наричал козелът, върху който по времето на Йерусалимския храм символично възлагали греховете на целия народ, след което козела натирвали сред дивата природа и го оставяли, като част от ритуала на еврейския празник Йом Кипур, "Ден за изкупление".

**** Фраза на Уинстън Чърчил (1874-1965) от речта му във Фултън, Великобритания, произнесена в самото начало на Студената война между Изтока и Запада. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...