Story – УЧИТЕЛЯТ АЛФОНС

УЧИТЕЛЯТ АЛФОНС*

   

    Йовков е голям наш писател, а малкото му име е Йордан. Както се вижда, фамилното донякъде съответства на личното име. Може дядо му да е Йовко или Йовчо, обаче баща му, като не го кръстил тъй, дал му пак нашенското име Йордан. Както е редно, Йордановците си имат имен ден, когато попът хвърля кръста в реката и апапите ще се издавят кой пръв да докопа този кръст, но какъв имен ден може да има човек с името Алфонс, кога фамилното му иде от нарицателното по нашия край на Тракия за абсолютен тъпанар Бай Грую?

   В трети клас по някое време класната ни Кавръкова се поболя и я заместваше Груев, учителят по български на горните класове. Малкото му име е Алфонс, обаче деветокласниците го прекръстили на Ал фон с Говедото, че любимата му фраза е "Вий сте цели говеда, ама ще ви оправя аз вас, та ще ме запомните за цял живот!" Като че говедата може да не са цели… Цели са, разбира се!

   Алфонс не напада по обикновения начин, а размахва лапи във вид на витло на вятърна мелница и бие текмета наляво и надясно. Кой ще му се опре! Учениците го възприемаме като напаст, като природен феномен. Можеш ли да спреш ти, баке, вятъра, както се казва в хубавичко творение на една от най-великите поетеси на България г-жа Елисавета Багрянова, която – като хич не си харесвала фамилията Бояджиева, че отвсякъде Бояджиева й воняло на турски сериал, прекръстила се на Багряна – боядисана, вапцана, оладжак, както казват турците.

   Какво да сториш пред такова бедствие! Не мож го възпря, ни ще го умилостивиш другояче освен с молитва и покаяние. Кога го създавала, Природата си послужила обилно със суров материал и първобитни сечива, на първо място – секира и чук. Алфонс е някак издължен, пипонест. Фигурата му представлява спортно коремче върху масивни къси нозе, окончавани от цели плавници. Плавниците – пъхнати в огромни патъци, които Алфонс, като е дежурен по коридора през междучасията, забърсва с кадифено парцалче. Косите му – пригладени, омазани най-вероятно с шарлан, лъщят с оттенък на захабен войнишки чаршаф. От джобчето на сакото му се подава кирливо кокалено гребенче. Винаги зализан, в панталони с остър ръб (муха да кацне, ще се разкрачи на ръба), неясно как и според каква алхимия, вместо представа за елегантност Алфонс буди погнуса. В костюма му освен плюшеното парцалче се крие и посмачкана тубичка боя за обуща "Ималин", шишенце евтин одеколон "Дунавски вълни" и незабравимият за поне четири поколения българи крем "Младост", изобретение отпреди ерата на непрежалимия Вълко Червенков, лъскава пинсетка и крива ножичка за маникюр. С пинсетата скубе косми от носа и ушите. Заради нещо мрачно, което излъчва масивната му фигура на явен темерут, напомня голям торен бръмбар.

   Алфонс е влюбен в себе си. Обикновено цитира свои мисли, като не пропуска да обясни на света при какви обстоятелства въпросната мъдрост му е дошла в ума; то са мисли, изречени по специален исторически повод. Въобще и изобщо, от него лъха злост, високото самочувствие на мисионер сред дивите племена, философ-психолог и археологически разкопки. Цитира чат-пат откровенията на някой си Карл Маркс. Застане пред мигащата на парцали Ванчето Футекова, която пак не си знае урока, па с гробовен глас бръмчи като булдозер, кога чисти коритото на Марица от боклук и храсти:

   – Ако си спомняш как се изразих по-миналия път, мила ми Футекова, от теб нищо свястно няма да произлезе. (Продължителна пауза, за да осмислим казаното.) Ти си тъпа и мързелива. – Па се извърне към нас: – Трудът, деца, превърнал маймунката в човек. Онези маймунки, дето не се трудили, клечат си още горе на палмата и чакат някой да ги свали от клона с бананите.

   Застинал с разперени откъм лактите лапи под лика на Маркс, нечистоплътен и чорлав като идола си, Алфонс описва "капетализъма" като ламя. Брадатият Маркс боцка ламята със стройната си теория за човешкия род. Замирише ли й на Маркс, ламята – капетализъмът, демек, хуква вдън гори тилилейски, отвъд Атлантическия океан да се спасява. Отдалече Алфонс напомня злодей от скандинавска легенда. Отблизо се хвърлят в очи бухалските му вежди и смръщен поглед. Същевременно напомня някогашни скитници, които олицетворяват злото в Чаплинова комедия. От него лъха на чесън, непрани гащи, препържена риба и одеколон. Отвори ли уста, изникват жълтеникави зъби и позлатена коронка. Чистник. Все си бръска пърхота от сакото. Гнусливо с две пръстчета чисти полепналите по костюма му конци и косми. Където се появи, като гол охлюв върху маруля оставя блестяща, видима отдалеч слузеста диря. Любимият му вестник е пъхнат в джоба на сакото така, че отдалече да се знае: това е любимият на обновените комунисти вестник "Дума". За другите вестници се отзовава неласкаво, току каже: "Аз оня парцал го не чета". 

   Ето част от негови откровения. На вестникарите и телевизията се дължат бедите на народа. Нужна ни е здрава ръка, за да успее Демокрацията у нас. Прогресивното човечество се доверява единствено на демократа-новатор. Няма от демократа по-честен и достоен. Всичко прекрасно е дело на най-истинските професионалисти от партията на обновените демократи, славната БеСеПе. Най му се радват единайсет- и дванайсетокласниците от четвъртия етаж, кога по дъската вземе да драще темата с правописни грешки. Подземали го да обясни защо се пише "мляко", като и "млеко" не е грешно; кое всъщност е по-правилно: футбол или фудбул. И Алфонс така се замотавал из тъмните дебри на българската родна реч омайна сладка, и особено в дебрите на родната ни граматика, че се случвало, потен, да ломоти:

   – Сватба се пише "свадба", тъй ли! А аз к-к-кво съм казал? – Или хитрувал, хилел се идиотски, въртял зъркели като циганка, хваната в зарзаватчийница да си пъха краставица под полата: – Реших да пробвам колко знаете, пък вий сте се хванали на въдицата. Хе-хей! Българският, това не ви е две и две равно на четири. Сметанката е за фасулковци, а граматиката е бетер философията! Ако залягате, колкото аз съм залягал над книжките, и на вас ще ви се изясни делото на Кирил и брат му Методи.

   Дъщеря си записал в съседното училище "Димчо Дебелянов" да се учи, че на колегите си тук нямал доверие. Получила тя "три" по физика, ревнала да плаче, присмели й се децата и търчи Катюша при татенцето. Пипва той двама по-устати главоци, сблъсква им кратуните една в друга. Рекъл му физикът Койчев: ах, не бива тъй, г-н Груев, вий, коскоджа ми ти мъж, мъж за чудо и приказ, наште дечурлига да пердашите. Алфонс и върху колегата налетял да му шибне един… "Шибна един” – фразичка от речника на бившите най-достойни синове и щерки на славния наш български народ и неговата Партия-ръководителка: БеСеПе, ГЕРБ, ДеПеСе или която и да е друга, те все са произлезли от Татовото БеКаПе.

   В предаване in live от Великото народно събрание изнервена кипра госпожа** от партия с гръмко име покани от трибуната вечно хитруващия, изплъзващия се като мокър сапун лидер на Демократическата партия: "Господин Савов! А-ах, господин Савов, що не излезете във фоайето на Парламента да ви шибна един!" Ама отзова ли се на любезната покана кавалерът Стефан Савов, отиде ли да му шибнат един, дип не стана съвсем ясно.

    Подир физика на бойното поле се появява Ирка Бресковска. Директорката Ира Бресковска заплашва с полиция, а наш Алфонс й отвръща, че с женоря не му е работа да се занимава, ама ако госпожата напира, не е проблем и на нея да й шибне един. И Бресковска подвива куйрук***. С ръце върху шкембето Алфонс изпод вежди измерва тълпата кибици, затаили дъх, па отронва онзи лаф: "Вий сте цели говеда, ама ще ви оправя аз вас, та ще ме помните цял живот".

   И понеже в квартала два месеца се обсъждаше само този случай, фукаме се пред хлапаците от съседните училища, че тренираме за бой и самоотбрана при господин Груев. Инак в часовете по български при нас е мъртвило, та закопняхме по нашата си Кавръкова. Досадница е тя, обаче не ни блъска с юмруче по гърба и муцуната.

   На млади години Алфонс пребивавал в съветската република Коми, където го наели за дървосекач. Не сякъл обаче с останалите дървари, ами си клател краката, като партиен секретар в канцелария с никелиран самовар, килимче с еленчета зад гърба и декоративна палма, съчинявал стандартни доноси за своите сънародници. Изхитрил се по някое време доносите да ги размножава с индиго. Попълвал към типовия донос само името и фамилията на съответния отстъпник от "марксизъма", докато на генерала-партизанин от ДеСе в София му писнало да чете и препрочита един и същ секретен доклад от далечен Сибир. Доядяло ги смелите наши чекисти да гледат как агент Алфанасий Груев дебелее и плуе от мързел в Коми, та го забили отчетник по въгледобива дълбоко в китното сибирско градче Красная Пицунда. За парлама го пратили в Красная Пицунда, да види Партията, че и той работа върши.

   От онзи период вероятно му останал навикът да се зъби: "Шта прата аз да чукъш камани" – намек за родните соц. профилакториуми с романтични имена: Скравена, Персин, Слънчев кът, Белене, "Шта науча аз теб къде серат гладнити!" – или ругае на неговия си неразбираем развален руски.

   Часовете ни започваха ето така… Изпъне се дежурният, па изквичи громко:

"Кла-а-ас, смирна!" Сдървим шия, зъркелите опулим. Алфонс ни огледа-огледа внимателно, направи два-три тегела пред строя, па откликне тоже па рускаму: "Свабодна, маладци!" И ние сядаме. Захваща се неговият 40-минутен монолог.

   Накара ме веднъж да прочета "изобразително", както рече, "Песента на синчеца" от Иван Вазов. Мрънкам си аз, но нарочно изкрещях "Бог самичък ме посея и поля ме да раста", и Алфонс поправи патриарха на Българската литература дядо Вазов:

   – Господ? Къв господ, бе-е-е! Няма, няма Господ. – Па се оцъкли, сякаш му се яви внезапно Божият образ, сякаш усети току-що Божията промисъл. Впери се в напомнящо очертанията на бившия Съветски съюз лайняно леке върху тавана на класната ни стая, дело на ноемврийските дъждове. За Алфонс, ако има сила, по-могъща от Александър Македонски, Буда, Кришна, Тангра, Перун, Зевс, Кронос, Юпитер, Йехова, Саваот, Аллах и цялата им божествена компания наедно, това е примижал мустакат образ с луличка, някой си Йосиф Висарьонич. Посочи ни го на картина в рамка, дето Висарьонович или Висарьонич тъкмо е врътнал нуличка от дим. Става то нейде на майната си, в Маскве или, както казват, в Третия Рим на онзи проектиран от г-н Маркс световен концлагер за щастливите хора и прогресивното човечество.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 4 apr. 1994 – edited 15 maj 2018 

––––

* Глава ХХVI от книгата "Историйките на ученика Ламски".

** Петя Шопова (1951) от Пазарджик. През 1973 г. завършва право в Софийския университет. Член на БСП до ноември 1993 г. Депутат от ХХХVI до XXXVIII НС, между 1997 и 2001 г. е зам.-председател на XXXVIII НС и зам.-председател на Българската евролевица. От 2001 г. преподава в Русенския институт що е криминално. Днес е професор по криминология. Романтичен житейски път! Човек трябва лично да е грубиян, за да знае каква сила е липсата на възпитание в политическия живот. Вж. снимката долу. 

*** Тур.: Опашка. Бел.м., Jores.