Публицистика - ЛЮБОВ, ЖЕНИ, ПРАВЕДНИЦИ

ЛЮБОВ, ЖЕНИ, ПРАВЕДНИЦИ

    Съпротивявайки се на Любовта, принуждаваш я по-интензивно да те атакува. Женското начало е изобретателно и изменчиво, когато преследва. Какви изтънчени ловци са жените, обладани от чувствена любов! Не ги спират правила и задръжки. Готови да хленчат, меса да късат, да се бунтуват срещу редното, да се отчайват и възторгват от образа, който са си изградили за любимия, а всъщност инстинктът ги пришпорва да си търсят семе.

    Сексът за нея не е крайна цел, а стъпка, решителен жест към основната идея: да ражда живот. Тя желае да бъде център на Вселената, да излъчва доброта и чар, а понякога се превръща в красив хищник с меки лапки и лъскава козина. Какво би бил мъжкият ни свят без тяхната гъвкавост и игра!

    Имаш предимството да виждаш малко повече, а това често носи огорчения вместо радост. Нормално! Изобщо, навлизането в дълбините на човешката душа, което всъщност е нахълтване в бездните на собствената ни природа, понякога може и да те ужаси. Мнозина са се отказвали, връщали се от насред пътя отново към красивата измамна повърхност.

    Човеците сме силно уязвима материя от бесове; желанията ни завладяват като наркотик и се чудим какво да сторим със себе си. Затова успокой бурята; може това да е просто Любовта, която те е навестила, кацнала на рамото ти... А може би е дошла като пролетно предизвестие. Гневиш ли се, ще я понесеш като наказание и всичко ще развалиш.

    Поначало мечтата е по-красива от постигнатата цел. Върхът Матерхорн* вероятно е скучна каменна грамада, но как изкусително изглежда бленуван от низината! Това ли искаш – да взривиш цветните поляни у себе си?

    Търпението по-далеч отива. Страстите прегарят, отшумяват. Любувай се на състоянието, в което си, и ще изпиташ щастието да си влюбен. Не всекиму се случва, не забравяй. От друга страна, кой те е лъгал, че любовта е само "Аз искам!"

    Онези, които разбират от вино, отпиват на малки глътки от чашата, не се валят като пияници в отчаяние, че изгубили били нравствените си ориентири, увлечени по някаква си там "правда".

    Знам колко е трудно сам себе си да разбереш, но при всеки случай – ако си непостоянен или нетърпелив, повече ще страдаш. Любовта силно се нуждае от свобода, за да гори красиво. Човек живее най-много със себе си и в себе си.

    А образът на този, когото обичаш, може и да се разминава с реалния човек. Приготви се да прощаваш и много да понесеш, ако наистина това е Любов, а не мимолетно състояние на духа ти.

    Темата за смъртта кръжи като сянка над любовната магия. Тъй е навярно, понеже плътското тласка мъжа и жената в прегръдка, за да сътворят нов живот, да ни докаже, че ще продължим да живеем и далеч след физическата си смърт в образа и с участта на родения от нас. А изкуството е висша форма на духовна близост между твореца и света.

    Дарбата да виждаш малко повече ти е даром дадена, но тя е и страхотна обвързаност с живота, каквито и разочарования да си имал. Творчеството отрича смъртта. Ако талантът ти е силен, любовта ти всичко ще надмогне.

    Градовете по света са пълни с разочаровани от себе си хора, които имат претенции, ала не знаят какво всъщност искат. Радвай се, че обичаш, и ако е Любов наистина, приготви се много да претърпиш.

    * * *

    Минах с колата си и покрай семейство Ряпови, измъкнах го и седнахме да се разговорим за около час в кафенето срещу пазарчето в жк Тракия. Оставих го край дома му и подкарах към Емил. Спирам пред къщата им, звъня. Излезе тъщата на Емил, любезната, но взискателна туркиня Айрин.

    – Какво правят твоите хора? – питам.

    – Весито е болна, а Емил спи. Да го събудя ли?

    – Не го буди – казвам. 

    Качих се в колата и се прибрах. 

    Току-що си сготвих леща с картофи, и ето ме на балкончето, припичам се на слънчице, пия от останалия тазсутрешен чай, пуша си цигарата. Въртят ми се из ума неприятностите, които ми се случиха напоследък, и си мисля с лице към тези неприятности: 

    "Майната ви! Сива дреб в моя живот, няма да ти обръщам вече внимание. Вероятно смисълът на случилото се е да ти представи хора и обстоятелства, които възпрепятстват идеята ти, точно заради факта, че имаш нещо различно от познатото досега".

    Знам, че съм в силна позиция. Щастие е, че мога да си пиша текстовете и че имам какво да кажа чрез сюжета и около тези двеста или триста литературни герои в книгата "Ламски". Щастие е, че не си позволих да се разпилявам, да доказвам какво е литературата и кому е призвана да служи.

    – Чудно ми е как се чувстват удушителите – подметна Ряпов,  – като знаят какво са ти сторили около тази книга.

 – Това е техен проблем – рекох. И си мисля: "Леле, какъв коз държа в ръце!"

    Всякакви приказки за чест и достойнство по време на реалния социализъм у нас от страна на когото и да било стават безпредметни, като се има предвид какви хора служеха на властващата идеология у нас и с какво лицемерие са създавали творенията си за т.нар. "истински човек", гръмко казано: за Героя на нашето** време. 

    Такива бяха мнозина от по-известните поети и писатели от ерата на Тодор-Живковото управление. Не творци, а чиновници, назначени за агитатори на предпоставени партийни схеми за човека и живота.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 7-20 fev. 2005 – edited 16 avg. 2016

_____
* Планински връх в Алпите между Швейцария и Италия.
** Редно е да се каже: време на назначените за говорители партийни праведници.