ЗАПЛЕТЕНИТЕ ВЪЗЛИ
НЕ РАЗСИЧАЙ
НЕ РАЗСИЧАЙ
Заплетените възли не разсичай,
съвсем негероично е, уви! –
и нека в тебе болката да тича,
душата цяла в рани да кърви
и вместо с жест красив на меча,
в сияние изваян като връх,
да сричаш болката с усмивка мека,
докрай от чашата да пиеш смърт.
Това, уви! – не всеки тук го може,
далеч по-лесен – показният жест
и ето, ръкопляскат всички ложи
в Театъра на показната чест.
Светът обича жалкия Палячо*,
а ти си просто тъй обикновен,
че театралното за тебе значи
единствено жест строго забранен.
Ехти Театърът, тресе се даже
от ръкопляскания из основи чак,
а зад кулисите като прокажен
си истински, макар останал в мрак.
Заплетените възли не разсичай.
Достойнство ли?! Не, слабост е това
да режеш там, където те изпитват
за стойността на гръмките слова.
Пловдив - европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 12 uli 2011 – edited 16 avg. 2016
_____
* Палячо може да бъде и президент на
републиката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар