Публицистика - ЗНАМЕТО

    За да не гръмне локомотивът, турили му свирка. А народът й се радва: "Я, как харно свири!"

ЗНАМЕТО

     По действителен случай в най-многолюдното някога (2400 деца) училище на Пловдив 

    В едно училище учителите се събраха веднъж да гласуват дали да си окачат трикольор на покрива на сградата. Имаше различни изказвания, в смисъл "за" и "против". Тези, които бяха "за", изтъкваха колко са горди, че са българи; онези, които бяха "против", опонираха, че – ако ти си се чувстваш българин, какво значение има знамето, то е само един вънкашен, така да се каже, атрибут.

    Понеже не успяха да се споразумеят, избраха комисия, която от името на колектива да прецени:

    а) Е ли нужно знамето?

    б) Не рискуваме ли да подразним етническите малцинства, населяващи България? И...

    в) Ако ще се слага, на кое място да се тури?

    След седмици на съвещания и заседания надделя становището да се рискува и байряк да се постави. Тогава обаче възникна втори проблем: търговците на пазара не предлагат знамена с цветовете на българския национален флаг, а именно – бяло, зелено, червено. Има всякакви байряци: на САЩ, на Европейската общност, на Германия, Великобритания, Франция, Италия, Турция, дори на несъществуващата държава СССР, но български не.

    Временно взеха назаем от близкото десантно поделение, забиха байряка на покрива и го забравиха. Но минаха три месеца, наближи Гергьовден и пред училищното ръководство се явиха пратеници на командира на десантчиците да си приберат знамето. Армия без знаме не върви да марширува, нали!

    Така проблем номер две лъсна отново: взето е решение, а не се изпълнява. Ще речете, какво толкоз! Но за един учителски колектив много е важно какъв пример се дава на подрастващите. Ето защо от своите редици комисията излъчи трима преки отговорници, които бяха натоварени съответно с:

    а) Изнамиране подходящ естетически модел на българското знаме.

    б) Ангажиране опитен шивач, личност с доказани морални качества. И...

    в) Закупуване на три ивици двойно пресукан габардин 80% естествена овча вълна и 20% ликра (същата, която се ползва за дамски чорапогащници и е дълготрайна, бримки няма да й се пускат). Плюс, разбира се, златни ресни по уточнен според подточка а) вид и размер.

    Платът и ресните, значи, бяха купени с лихвата от парите, които учениците бяха предплатили за бодигардове (пазванти) на училището. За целта от областния Военноисторически музей с връзки бе изнесено истинско бойно знаме от Балканската война, заснето беше и пак тайно върнато на музея.

    Епопеята с байряка да е преминала към точка "Приключени мероприятия", ако отговарящият по подточка б) не бе проявил осъдителна самоинициатива. За да се натегне пред шефа на училището, въпросният Алабашев сформира "Фърката чета" от буйнички питомци, които разлепиха из тази част на града обяви, писани собственоръчно и с правописни грешки от даскала: в смисъл, че се издирва шивач, който освен посочените вече морални качества да не е и скъпчия.

    Наложи се от първоначално определената комисия да се излъчи жури с председател и двама редови члена. Журито се спря на най-подходящата от заявените дванайсет оферти, а именно – върху офертата на бай Спиро Янкеседжиев, собственик на частна шивашка работилничка "Сега не, ама утре да!" – който склони да свърши работа без заплащане, при условие върху дръжката на байряка да ковне табелка, върху която с червен емайл-лак да се изпише фирмата му, тъй че да се чете и от улицата с невъоръжено око.

    Тук се намеси господин директорът Коджакафалиев, който на оперативката по този неотложен повод подчерта, че е възмутен отдън душа. Досега външно хладнокръвно и безпристрастно наблюдавал батаците около националната ни светиня, обаче чашата на търпението му преляла и той хич не може повече да понесе тази гавра. В заключение нарече претенциите на самозвания шивач с фразата "кощунствено национално предателство".

    Вследствие това обстоятелство патриотическите комисии, журита и прочие се саморазтуриха и по-нататъшни приказки на тема "Българското знаме" станаха опасни за здравето на колектива и за личното здраве на всеки даскал в частност.

    Понеже междувременно двете ивици габардин – бялата и зелената, бяха вече съшити с изключително як обущарски тегел, като си прибраха недоработената светиня, знамето, оладжак (демек, по турски), заключиха го в железния шкаф на училищната касиерка, като веществено доказателство пред финансовите акули.

    Отнесе си го литераторът Кирилик Методиев. Негова беше идеята за знаме. Опитът му да разцепи колектива бе остро разобличен от синдикалната лидерка историчката леля Майя, която на общото събрание на учителите и помощния персонал каза, че живеем в смутни и несигурни времена, когато международната обстановка се мени с главоломни темпове, тъй че не се знае утре - в други ден дали изобщо ще я има Българската държава. А предвид този фон от неясноти и притеснения, свързани с покачващия се курс на долара и понижените заплати, както и във връзка с предстоящите съкращения на щата, колегата не е трябвало да се натяга пред шефа. Поради наивност, присъща за кръгъл идиот с оскъден педагогически стаж, колегата налял вода в мелницата... Е, знае се в коя мелница.

    Прочее, така естествено животът подсказа най-далновидното решение на казуса със знамето, а именно: за да не се дразнят населяващите съседния район на града братя роми, байряк на покрива на училището да не се окачва. Понеже гордостта си е гордост, обаче сиренето, драги българи, е с пари, хем с много пари, да не отваряме дума, че от двайсшес години всичко у нас е менте, особено па огненият патриотизъм и сиренето. 

Пловдив – културна столица на Европа за 2019 година

Plovdiv, 5 uni 2008 – edited 17 avg. 2016