Ars Poetica – ШЕПОТЪТ НА СЪРЦЕТО

ШЕПОТЪТ НА СЪРЦЕТО

Изпадам в плен на всякакви измами

и лъжат ме тъй, сякаш съм глупак,

от мене по-наивен просто няма

и доверчив докрай оставам пак.

Купуват ме и ме продават – само

мен стига ми да им повярвам аз,

но сложат ли ръка на мойто рамо,

и мен понякога ме хваща бяс.

В съгласие живеят в мене двама:

Наивник и Щастливец, та напук

чувал жито меня за наръч слама

и вадят ми душата със памук.

Тъй милозлив към лицемера мазен,

пред Малкия човек – на колене,

не мога само истински да мразя,

или да им обърна гръб поне.

На всякакви небивалици вярвам,

наглеца да пожаля съм готов,

на грубияна с дивата му врява

отвръщам с най-смирената любов.

На стихоплетеца се извинявам,
че стиховете му не схващам аз –
съзирам в тях копа словесна плява
и мен понякога ме хваща бяс.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 30 oct. 2008 – edited 12 avg. 2016