Ars Poetica - ПИАНОТО

ПИАНОТО

Отлитат дните – брезови листа.
Косите, зная, посребряват тихо,
издайнически нишчици тъга
оплитат в нежни бръчици очите.

Нима препускаш пак помежду три
притихнали в очакването къщи?
Зад хоризонта младостта се скри,
ала за мене си оставаш същата.

За себе си какво да ти река!
Ти знаеш колко глупаво се хваля,
но чуя ли пиано – и сега,
ужасно ми се ще да те погаля.

Plovdiv, 17 noe. 2007 – not edited 30 uni 2016